После се обърна към блондина и попита:
— Как се казваш, колега?
— Исус — отговори младокът под дулото на магнума.
— Наричай ме, Варава! — отговори Козела. — Ела с мен! Господа, от мое име един човек ще ви обясни защо трябва да се справим с уахабитите! Защо не от Международния валутен фонд и Световната банка, а от техните фондове трябва да живеем. Представям ви един достоен офицер!
Козела повика Плъха с върха на пръста си, показа го на смълчаната аудитория и добави:
— Той ще ви каже тактиката! Ще ви научи на някои умения, които улицата не предлага. Аз обаче ще ви кажа целта. Ако не искате да ви обрежат и да ви превърнат в тъпо шиитско стадо, не вярвайте на сунита Доган и слушайте какво ще ви каже моят колега! Ние с този млад човек ще се оттеглим. Заклевам се в паметта на мъртвите си синове, че не му желая злото и косъм няма да падне от главата му!
После се обърна към този дебелоглас вариант на Робърт Редфорд и каза:
— Тръгвай с мене, момче! Ще ти дам възможност да се реваншираш!
VIII
В шест и половина сутринта започнаха радионовините. Беше неделя, двайсет и девети май. Бившият премиер Иван Костов създаваше нова партия.
Исус, който всъщност се казваше Ангел Сотиров, спеше или поне даваше вид, че спи на горния етаж от къщата, но Козела беше буден отдавна. И на тръни. Отвличането на този младок беше пълна импровизация и още сам не знаеше целта. Но когато чу, че се заражда нова политическа формация, самообявила се за дясна, и по някакъв начин, макар и дискретно, ако не антиислямска, то поне националистическа, изведнъж му хрумна спасителния ход.
Долу в подземието на къщата имаше затвор, правен лично от него и Исус можеше да е там, окован зад решетки, а не да се разполага в собственото му легло, в собствената му спалня, но и това беше импровизация.
Козела наду децибелите на новините, мина зад бара и приготви огромна кана кафе. Тогава по стълбите се зададе и Ангел Сотиров, самообявилият се за Исус „на греха“.
— Добро утро, твое сиятелство! — каза Козела. — Пиеш ли кафе?
— Да — каза този нахален, здрав, млад мъж.
Седна на канапето, кръстоса крака, запали от „Ротманса“ му и го погледна без грам страх в сиво-синия си поглед.
— Добре спах, Козел. Бит и къпан. От дете не ми се беше случвало.
— За мен ти все още си дете, сиятелство! — спокойно каза Козела, взе таблата с чашите и каната и седна срещу него. — Имаш въпроси, нали?
— Да — каза Сотиров.
— Ще ти отговоря на всичките. — Козела наля кафе и седна. — Последният обаче, ще бъде защо те ударих!
— Не — отговори наглият младок. — Това е първият въпрос. Не получа ли разумен отговор, нито ще задавам други, нито ще се интересувам от отговорите!
— Добре, Исусе! — каза Козела. — Разходи се и разгледай тази къща. Аз ще те чакам тук — подаде му връзка ключове. — Обиколи я цялата! Слез в избата, качи се тавана, а аз ще те чакам тук. Най-много да претоплим кафето!
Радио новините бяха свършили. Беше започнало някакво неутрално радиопредаване и, общо взето, бяха минали около четиридесет минути, когато Исус се върна в хола.
— Това е бетер пандиз, Козел, — каза младият мъж, прекосявайки с еластичната си походка хола. — Защо не прекарах нощта в килията?
— Ако това е първият въпрос, да започнем с отговорите — каза Козела.
— Добре, да бъде твоето, генерале. Какво искаш от мен?
— Всичко и нищо! — беше глуповатият, риторичен отговор на Козела. — Имам нужда от мъж, на когото да се доверя, но не познавам такъв. Някой трябва да ме замести, момче! Имах големи синове — мъртви са! Имам друг син, от друг брак, но той е и далече и малък. Моите партньори от службите страдат от професионални деформации. Децата им са алчни крадци.
— И ти си крадец, Козел! — каза Исус.
— Не, момче! Аз съм грабител! Разликата е огромна. Никога в ничий джоб не съм бръкнал и никога не съм ощетил беден човек. Но съм грабил с пълни шепи от крадци, превърнали се в символ на благополучието. Но трябва да се оттегля и да предам занаята на някой.
— И това съм аз! — възкликна Исус.
— Не, тъп ебалник! — отегчено каза Козела. — Ти си само автотест за интелигентност! Сега ще си допиеш кафето, ще отидеш в София и ще намериш начин да проникнеш в партията на Иван Костов. Ще ти дам и кола, и пари, и инструкции. Аргументът ти е един-единствен: „Не вярваш на етническия модел и подаваш ръка на всеки, готов да го оспори, а още повече да го унищожи!“ Разполагаш с пари, можеш да финансираш кампания, но имаш автоконтрол, не можеш да пръднеш по-високо от гъза си! Ясен ли съм, Исусе?