— Приличате на Мария от Магдала! — възкликна Козела, когато я видя да се задава срещу него.
— А вие на Йоан Кръстител! — отговори младата курва и седна срещу него. — Ебавате се с най-силната структура на света, генерале!
— Цял живот съм го правил — каза отегчено Козела, — но прехвърлих петдесет години и съм жив. А къде са братята ти, млада лейди?
„Бяс“ това беше, което прочете в очите й.
— Мразя те, Козел! — тихо прошепна Бенина.
— Аз те харесвам, Бени! — отговори Козела. — Ако бях двайсет години по-млад, сега ръката ми щеше да бъде на чатала ти.
— Нещастник… — все по-глухо, и все по-злобно продължи да съска момичето. — Имам пълномощие да ти кажа, че ти е обърнат пясъчния часовник.
— Ако през него трябва да потече цялата Синайска пустиня, в крайна сметка ще умра от досада, млада лейди! — криво усмихнат каза Козела. — Кажи на твоята, не знам как да се изразя, да речем покровителка, че знам количеството пратка и начина на внос. Този път, нахалството на бандите прехвърля всяка фантазия.
— Нещо по-подробно? — попита младата еврейка. — Аз все пак трябва да докажа, че не говоря глупости.
— Бени, моето момиче! — каза Козела. — На този свят има две безценни стоки — информацията и кореспонденцията. Всичко друго се плаща с пари, мила! Включително и любовта. Вие, младите как го наричате?… Май ебане! Имам какво да кажа, но само лично, мила! Информацията е като чукането — прави се между двама души.
— Не ме ебавай, Козел! — изсъска Бенина. — Аз съм участвала и в масови упражнения. Изровѝ от пиянския си мозък думата, която ти убягва!
— Ще го направя лично, мила! А сега, кажи на Мосад, че Влад ще остане в мои ръце, докато аз не реша друго. Че в България ще влезе десет тона кокаин, във вид на гризини и чипс, и че съм пратил човек срещу Доган. Не ми се мотайте из краката по пътя! Махнете всички самодейци, които приличат на Мерилин Монро колкото Арета Франклин и от километри миришат на печени яйца по еврейски. А сега, ако искаш, можеш да ме попиташ нещо лично!
— Искам да чуя Влад, Козел! — доста разколебана каза Бенина.
От нахалния й вид беше останало малко, но това я правеше още по-красива и атрактивна, макар че това беше само констатация, която нито му вършеше, нито щеше да му свърши някаква работа.
— Слушай, моето момиченце! — каза Козела — Бъди коректна пощенска кутия и аз ти обещавам да се срещнем с братовчед ти. Бени, скъпа, аз бях ченге, бандит, убиец, но съм твърде честолюбив, за да съм лъжец. Справѝ се с твоята част от задачата и остави другото на мен!
— И все пак… — опита да възразява Бенина.
— Приключихме! — отговори Козела. — Ще пиеш ли нещо?
— Един билков чай, — след дълго обмисляне отговори младата еврейка и попита: — Все пак коя беше тази дума?
— Не се сещам в момента.
Иззвъня телефона:
— Ънкъл Йон! — чу познат глас. — Няма нищо по-просто от това, да станеш член на нова партия.
— И ти си?… — попита Козела.
— Координатор за Североизточна България.
— Това е първият етаж, блонди! — каза той и изключи апарата.
— Думата ли те интересува, моето момиче? — обърна се той към младата еврейка. — Оставям на теб да се сетиш коя е тя. Ще ти кажа обаче нещо друго. Тези, които се пришиват към тази шевица, се наричат делегати.
— Козел, — тихо каза момичето — един ден ще ти еба майката! Един ден ще рониш кървави сълзи, че някога си се срещнал с мен!
Не беше единствената, която би постъпила по този начин, а още по-малко, която би го желала. Но много малко бяха тези, които биха посмели да го кажат открито, а Козела беше човек, който ценеше куража.
— Целувам ти ръка, Бени! — каза кротко той. — Имам една молба, мила! Ако някой ден се наложи ти да решаваш съдбата ми, направи го бързо и без канибалски перверзни. Аз съм стар човек, с рухнала нервна система и вече не издържам на болка.
— Аз издържам на ярост, Козел! — каза Бенина и стана. — А коя беше думата, за която не можа да се сетиш?
Вътрешно развеселен, Козела каза: