— А сега? — попита Бенина.
Момчето я погледна със синьо-зелените си очи и отговори просто:
— Аз имам инструкции, предполагам, че и ти Бени! Отсега нататък ще те наричам така, колкото и да ти е неприятно. Излезем ли живи от този рай, върви на майка си в путката, нагла курво! Но тук аз съм капитанът на кораба! И още нещо искам да ти кажа… за последно — какво чета е моя работа, кого убивам — също. Отговорът на единствения въпрос, който можеше да ми зададеш, го чу. Не се опитвай да потъваш в тази тематика, ако искаш да опазиш прелестния си задник!
— Ти си вулгарен простак! — без да осъзнава, започваща да го харесва, каза Бенина.
— Без съмнение! — отговор Исус. — Но понеже идват за нас, този разговор временно е приключен.
А че идваха за тях, знаеше само той. Козела му беше показал снимка на Флора и Осип, беше му казал много повече — къде е Влад Аберман, как да общува с него и какви са пълномощията му. Беше му казал и още нещо. Че сексуалното изкушение, с което ще пътува, работи за две разузнавания, които награбят ли това, което се третира като понятие ноу-хау, ще пратят и двамата в „преразход“. А и не само тях. Всички, които по някакъв начин са били свързани с „Пътя на коприната.“
— Госпожа Марин? Аз съм Сотан — каза Исус. — Това е жена ми, Бени!
— Чаках ви! — отговори Флора.
После се обърна към петнайсетгодишния Осип и каза:
— Синко, това са приятели на тате!
Осип, осеян с акнета, пубер отвсякъде и разбира се, не съзнаващ това, с детската си наивност каза:
— Боже, колко са красиви, мамо!
Вечерта мина във фалшиво приятелство. Флора беше сготвила три блюда, телешко със сини сливи, агнешко с вишни и глиган с боровинки. За половин час на масата приседна и престарялата й майка, чиста аналфабет.
После Флора отиде да сложи сина си да спи и на масата останаха отново Исус и Бенина. Блондинът отпиваше малки глътки бира, почти не хапваше, гледаше разсеяно и това все повече дразнеше женското самочувствие на тази агресивна котка.
— Тука е много красиво! — възкликна тя, съзнавайки, че това е най-глупавия начин да го въвлече в разговор.
— Да — кимна учтиво Исус. — Предполагам, че така мислят повечето туристи.
— Но ние не сме туристи, нали? — агресивно попита тя.
— Не — беше краткият отговор.
— Е, тогава какъв го дървим тук? — продължи да пита Бенина.
— Кой каквото има, това дърви! — продължи да отговаря по същия безличен начин този английски говорещ бандит, на когото така и не запомни името.
— Ти кур, аз клитор, нали? — нахално отговори тя.
Нещо подобно на усмивка се появи на лицето на фалшивия й съпруг.
— Да, скъпа, лейди Ди! — каза той. — И за да не си сблъскаме шпагите, най-добре е да се разделим с мир. Аз ще сляза до пристанището и утре на обяд ще продължим разговора!
— Кога ще видя братовчед си, Влад? — попита Бенина.
— Когато София ми каже да те срещна с него — отговори Исус.
— Искаш да кажеш, Козела?
— Каквото исках да кажа, го казах! — отговори той.
Флора се бавеше, времето беше кротко, спокойно. Наблизо шумяха кедри.
— Ще ми кажеш ли как се казваш? — попита Бенина.
— Не още! — отговори той. — Имаме работа за вършене, неслучайно сме тук двамата!
— И каква е тая шибана работа, по дяволите — изкрещя Бенина.
Узото започваше да й действа. Тогава Исус подхвърли един плик пред нея.
— Вътре са чековете на „Кандия комершъл банк.“ Една от причините да сме тук е да ти ги предам. Утре ще дойде ваш човек, на когото ще трябва да се отчетеш. След което, ако София поиска да ти направят среща с Влад Аберман, аз съм насреща. Ако не, ще си дочета книгата по време на обратния полет.
— И кой е този наш човек, според тебе? — агресивно попита Бенина.
— Не знам, твое височество! — отговори иронично, както й се стори, а всъщност апатично, какъвто беше отговорът на Ангел Сотиров, известен ту като Исус, ту като Сотан. — Аз съм наемник, мадам! И дребна риба. Моите възможности са малки, за разлика от нечии други. Аз чета стари книги и живея в свят, който вие презирате. Приемам го, но искам и вие да разберете нещо. Аз приемам заповеди, които ще изпълнявам, не защото съм слуга по природа, а защото искам да оживея. Разбираемо ли говоря?
— Напълно! — отговори обърканата Бенина. — И все пак кога ще се видя с Влад?
— Ще ти отговоря утре на обед! — Исус се изправи. — Дотогава не ме търси!