— Къде отиваш? — попита тя. — Ако отиваш на пристанището да търсиш Влад, губиш си времето. Ако отиваш за курви, най-много да лепнеш някой трипер! Остани с мен, не искам нищо. Не ме оставяй сама на тоя шибан остров!
Исус извади от джоба си една златна Давидова значка, която разбира се, беше имитация и й я показа:
— Виж какво, Бенина Аберман! — каза той. — Аз съм минал през всички стъпала на дисбаланса, искам да оцелея и да ти попреча да си ми личния гробар. Ако трябваше да създам ЕТ „Under taker“-бюро, щях да го направя сам. Не искам да съм близък с убиеца си, момиче!
— Ти си много красив! — каза Бени.
— И ти хващаш окото — отговори Исус, — но това не ми пречи да те държа на една ръка разстояние. Ще се видим утре. А кога ще видиш Влад Аберман, решават други хора, лейди Ди!
Бенина се събуди от непривични шумове. С прибоя на морето беше свикнала, но не и с хора на фауната. Дръпна завесите. Слънцето беше в зенит, сигурно беше спала дванайсет часа. Чувстваше се и добре, и бодра, но въпреки това объркана, нервна и уплашена. Опита да възстанови разговора от снощи, но физиологията я принуди да потърси баня. Намери я до вратата на спалнята и там всичко, което можеше да иска един съвременен човек, в един добре организиран цивилизован свят. Излезе гола от банята и се подложи на вятъра. Тялото й изсъхна за минути, наметна копринената хавлия, която намери в банята, излезе на терасата и онемя. На трийсетина метра от нея, под кедрите, пиеха кафе русият бандит и братовчед й Володя Аберман, който всички тайни служби по света издирваха.
Имам халюцинации! помисли тя. После се загледа по-внимателно. Нямаше съмнения Air de Famille6 личеше отдалече.
— Ти ли си, Влад? — провикна се тя от терасата.
— Разбира се, скъпа! — отговори братовчед и. — Добро утро! Кафето е готово, чакаме те на масата!
Бенина надяна един тишърт, шорти и чехли, грабна чантата си и хукна по десетте стъпала към патиото. Не срещна нито жената, нито който и да било от семейството на Козела. А това подсъзнателно й подсказа, че е режисирано. Тази среща трябваше да стане дискретно, колкото дискретно можеше да бъде което и да било престъпление на този свят.
Бенина се добра до масата и се отпусна между двамата мъже, които познаваше по различен начин. От релакса не беше останало нищо. Чувстваше се грохнала, напрегната и по-уморена, отколкото в мига преди полета.
— Здравей, Влад! — каза тя.
— Здравей, Бени! — отговори братовчед й. — Изглеждаш изтощена!
— Така и се чувствам — отговори тя, без да поглежда русия си охранител.
Отвори чантичката, извади пудра, червило. Разтвори пудриерата и се огледа. Майка й беше казала, а не само тя, че макиажът е интимна дейност, като отделителната система, но тя нямаше време, а не искаше този русоляв нахалник да я гледа с презрение. Положи пласт пудра, изтегли червилото по устните си и когато затвори кутията и реши да я прибере в чантата, братовчед й Влад се пресегна и я грабна от ръцете й.
— Oriflamme?… — произнесе той, гледайки блондина. — Можеш ли да ми доставиш хиляда опаковки?
— Аз мога — припряно каза Бенина.
— Ти пък коя си, че да можеш? — попита Влад.
— Рекламно лице на фирмата, юдеино! — злобно изсъска тя. — Тази козметика ми е безплатна.
Тогава Влад се обърна към русия мъж и каза:
— Това е ножът, с който ще заколим турчина, Сотан! Хранителните стоки попаднаха под обзора на „Fruit service emergency“7.
Този, който Влад нарече Сотан, се изправи, допи прав кафето си, остави чашата на масата и каза:
— Ще се върна след два часа!
Обърна се към Бенина и добави:
— Летим след пет… — и пъргаво излезе от двора на къщата.
— Влад?…
— Внимавай с въпросите Бени! — отговори братовчед й.
Той отдавна не изглеждаше онова плахо момче, което се появи от Латинска Америка. Бенина знаеше, че нито е в свои води, нито е в силна позиция, а пък и нямаше никакво намерение да воюва. Интуицията й подсказваше, че тя е в дружелюбна, ако не поне в партньорска ситуация.
— Влад… — повтори тя. — Кой е този, който ме доведе при тебе?
— Твоето нахалство е безгранично, Бени! — широко усмихнат отговори братовчед й.
— Добре, де! — каза тя. — Знам всичко, знам си вините, но си знам и задълженията. Знам и друго, Володя. Ти си алчният търговец Исса, а аз имам акъл!
— Е, и? — попита той.
— Зададох ти въпрос, очаквам отговор! — настоя Бенина.