— Слушай, скъпа роднина! — отговори човекът, търсен от всички спецслужби по света. — Има нещо просто, и това е животът. Едни го изживяват като Марлон Брандо, другите като Джеймс Менсън, няма да те питам дали знаеш кой е той. Но едните и другите са гастрольори на тоя свят, както ние с тебе. Ти се изживяваш като воин на кауза, аз като граблива птица. Приемам твоите констатации за мене, но не те товаря с моите за тебе. Не познавам човека, който те доведе и не искам да го знам. Единственото ми желание е да изкарам старините си на морски бряг, с дебела жена, с голям задник, деца и кучета. А ти, колкото повече ми се мотаеш из краката, толкова повече ще ми пречиш да си осъществя желанията.
— Искаш да кажеш, че си ме осъдил?
— Не, Бени, — каза той — ти осъди братята си! Засега те са варосани за паметници. Няма да го позволя да го направиш и с мен! Аз ще напусна от този остров преди тебе, Бени, и никога повече няма да ме видиш. Единствената кореспонденция ще бъде този гангстер, който Козела ни го изпрати за „the go between“8. А дотогава, скъпа, шалом! Ще се видим при оня, който е призван да ни съди!
— Кой той, my cousin9? — започнала да се разсънва, попита Бенина.
— Този, който разхождаше четиридесет години предците ни като луди крави из пустинята! — каза Аберман, стана и бавно излезе от сянката на кедрите.
Тогава от входа на къщата се появи Флора.
— Бенина! — провикна се тя. — Имате разговор със София!
Към четири часа се появи русолявият гангстер. Беше се преоблякъл. Сега приличаше по-скоро на манекен, отколкото на наемен убиец. Беше сложил повече атрибути, отколкото обикновено хората като него правят. Златни ръкавели, златна игла на тъмносинята вратовръзка на точки, каквато някога баща й носеше.
— Време е да се връщаме, колежке! — каза Сотан. Име, с което тя нито щеше да свикне, нито щеше да ползва.
— Ти командваш парада, милорд! — влагайки цялата ирония, на която бе способна, каза тя.
— О, в това не се съмнявай, скъпа! — без грам емоция отговори той. — Оттук до аерогара София си моя робиня. Там не е изключено да си разменим ролите, но не разчитай много на това!
— Сбогува ли се със семейството на генерала? — попита Бенина.
— И това не е твоя грижа, — отговори младокът — нито твое задължение. — Ако искаш, напиши писмо!
— И какъв, по дяволите, ще му бъде текстът?
— Сбогом. Извинете. Никога повече няма да Ви досаждам! — отговори той.
Таксито ги закара на аерогарата, после кацнаха в Атина. Полетът за България беше на другия ден, но имаха резервация в хотел „Елиос“ на булевард „Василиус Втори“ и затова се отправиха за там. Сотан даде десет евро, багажа и ключа на пиколото и й каза през рамо:
— Отивам в бара! Ако ти трябва нещо, потърси ме!
След половин час Бенина застана до него.
— Ти си много нафукано копеле! — тихо каза тя.
— А ти, нагла кучка, която мисли, че всичко е безнаказано! Сериозно ли мислиш, че не знам с кого говори в София?
— На прослушване ли съм? — попита Бенина.
— Не, под контрол! Залогът е голям, а предателите — много! Нямам нито едно основание да ти вярвам.
— Би ли ми казал как се казваш, Сотан?
— Не още, — отговори той, — но мога да ти предложа вечеря!
— Ти работиш при Козела, нали?
— А ти, при Ариел Шарон! — разсеяно на пръв поглед и съсредоточено фактически отговори Исус. — Не ми задавай въпроси, Бенина! Ако реша да се разкривам пред теб, ще го направя сам.
— Барман! — каза тя. — Един коктейл „Morning glory“ и порция зелени маслини!
Исус чуваше всичко това, но имаше още работа, преди да погледне на този сексуален изтребител като на жена. Вътрешният му глас му нашепваше: „Не го прави!“, стомашните му сокове му заповядваха друго. Десетина минути седяха един до друг, отпиваха бавно от питиетата си, от време на време срещаха погледите си в огледалната стена, която покриваше бара отгоре и срещу тях.
— Имаш ли принципи, приятелю? — попита кротко Бенина. — Някакво правило или принцип, който да те ръководи в живота?
— Да, Бени! — каза той. — „Жьо пром мон биен у жьо льо трув!“
— Преведи го на иврит! — каза наглата кучка.
— Ти го преведи на английски… — леко усмихнат, каза Исус.
Тогава чу нещо, което го потресе:
— I take my good, no matter, where I find it!10
Исус мълча няколко секунди, после каза:
— Барман, би ли налял по още една напитка?