Прекараха истерична нощ. Този млад и красив блондин беше расов кон, а тя предостатъчно развратна, за да го държи буден до разсъмване. Когато влезе под душа, тя се опита да се умилква около него и почувства, че той е загубил всякакъв интерес. Тя му каза нещо, което не подозираше, че можеше да излезе от устата й:
— Влюбена съм в тебе, Сотан… или както е шибаното ти име… Преживях девет оргазма тази нощ и ги искам непрекъснато. Откажеш ли ми тази услуга, ти си мъртъв!
Исус излезе от ваната. Бръснейки се пред огледалото, той й отговори кротко:
— Още една заплаха, Бени, и ще ти зашия шундата с телбод! Имаме работа и тя е под контрол. Но още една заплаха и с тебе е свършено, дори Ариел Шарон да ти е роден баща!
Съзнавайки, че е прекалила, Бенина попита:
— Каква е тази работа, която ни пречи да се любим, ариецо?
— Главата на Ахмед Доган! — отговори Исус.
Изми лицето си от пяната и през рамо подхвърли:
— Побързай, след четиридесет минути ни е самолетът!
Бенина излезе от банята, гола като „Афродита от пяната“ и влезе в хола.
— Ти достави опаковките Oriflamme, а главата на този турчин имаш от мен!
Исус я погледна с безцветните си очи:
— Знаеш ли какво каза в момента?
— Знам за какво искам да се преборя — отговори Бенина и отиде да се облече за полета.
XII
Козела имаше още малко работа в България, преди да изчезне завинаги. За тази цел трябваше да събере основните играчи в пиесата. И ги събра. Алкалай долетя от Москва, Хакел от Виена, Юдит, или както и да се представяше тази пародия на Кетрин Хепбърн, беше в София. Някои офицери на Мосад и Шин Бет можеха да присъстват. По същото време на сто и петдесет метра в друг хотел, но пак в Албена, Малас беше събрал триста души бандити и чакаше височайша намеса.
— Днес ще ви представя капитана на отбора! — беше казал Козела. — И искам всички играчи да са налице.
Самият Козел едва се справяше с вътрешния си дискомфорт, мъчеха го едновременно сърцебиене, ужасно главоболие и стомашни киселини. Лежеше по гръб в хотел „Кардам“ и с нарастващо неудоволствие гледаше как приближава времето до срещите — едната среща беше в три, другата в седем вечерта.
Това е последното ми участие в това хоро! помисли той, когато на телефона му се изписа „Плъха“.
— Юнаците се събират, шефе! — каза старият му колега. — Напълнил съм две каси с играчки.
— Никакъв алкохол! — каза Козела — Никакъв, дори бира! Ще се видим на място!
Козела изпи една шепа лекарства: изоденит, седалгин, два неотрацита и влезе в банята. Че не биваше да взема горещ душ, беше ясно, но от студения го втресе. Върна се обратно и прекара още половин час, треперейки като на Северния полюс, макар че температурата на въздуха беше близо трийсет градуса. Плувна в пот, но сърцебиенето като че ли стихна. Тогава стана и отново отиде в банята. В момента, когато сложи четката за зъби в устата си, получи експлозивен позив за повръщане и две-три минути, които му се сториха часове, беше наведен над мивката. Когато се изправи очите му бяха кървави и плувнали в сълзи, но стомашните и главоболни проблеми бяха отминали. Аз съм се отровил! помисли той, взе хладен душ, за да отмие потта, обръсна се, облече се и заслиза бавно по серпентинестите стъпала на хотела.
Влезе в заведението шест минути и половина преди срещата, но за негова изненада влезе последен. Всички, които беше поканил на „Тайната вечеря“, бяха вече на масата. Учуден забеляза, че Юдит или Джоана, както се беше представила тя, седеше на едно от двете представителни места.
Генерал-полковник „сабри“ Алкалай, беше вдясно от нея, а всички останали стояха прави. Тази жена е маршал! помисли Козела, но после се сети, че в еврейската армия няма такава титла.
— Добър ден, скъпи гости! — стараейки се да вложи ирония в гласа си, каза той.
После седна срещу Юдит и добави:
— Не съм аз този, който ще преценява кой може да присъства на тази среща, но ако някой има такива пълномощия, моля да го направи, преди да викна персонала!
Тогава вратата зад гърба му отново се отвори и влезе фалшивият барон Йохан фон Веер. Каза нещо на иврит и за изненада на Козела, той седна от лявата страна на Юдит, а Хакел до него. Козела повика персонала. Менюто беше поръчано предварително — агне и зеленчуци. Той добре знаеше, че религиозните евреи не ядат свинско.
— Добър ден, Джоана! Добър ден, колеги! — каза той. — Събрах ви, за да ви обявя оставката си.