— Никой не те е назначавал, Козел! — обади се Хакел. — Никъде не се водиш на щат, така че никой не може да те уволни! — продължи той.
— Когато дойде времето ще ти дам думата, Джон! — каза Козела. — Склонни ли сте да ме изслушате една минута?
— Говорете, генерале! — каза Юдит.
— Схващам, по-скоро ценя вашата логика — започна прегракнало Козела. — Разбира се, тя нито е моя, нито по силите ми. Аз съм болен човек и се готвя да се оттегля. С някои от тази маса съм бил и партньор и враг. Някои са ми провеждали фалшиви екзекуции, други са виновни за смъртта на синовете ми… ако не пряко, поне не ги защитиха. А какво значи навреме, мадам и господа? Who help on time, helps twice!11 Предполагам, че няма човек, който да не може да си преведе тази фраза. На мен ми трябва защита, не защото ценя кой знае колко кървавия си живот, а защото отговарям за чужди. Трябваше ми време да си намеря заместник. Мисля, че изтеглих асо купа от колодата. Дори повече… Той почва да влиза във вашата логика.
Козела направи дълга досадна пауза, отпи от водката си и продължи:
— Ахмед Доган! Кенеди, Индира Ганди, Раджив, преди това Ануар Саддат вдигнаха на трийсет метра Кареро Бланко, та с един разградски фес ли няма да се оправя? Както се казва на български, той е fuck off. Но има проблем!
— И той е? — попита Юдит.
Козела отново отпи от водката. Погледна я нагло и каза:
— Виж, колежке! Проблемите са много, но основният е да разбереш нещо просто. Аз не съм евреин и няма да ви предам Влад Аберман. Показах го на Бенина в Крит, но той вече не е там, ако не ми вярвате, търсете го. Проблемът е в доверието. Аз ще ви изпратя един млад мъж и докато съм жив аз ще дирижирам оркестъра. Разбира се, той ще свири първа цигулка. Приемете го и един ден ще ми издигнете паметник като враг на Холокоста.
На масата избухна весел смях. Козела търпеливо го изчака да затихне. Тогава Юдит се пресегна и си сложи ръката върху рамото на „сабри“. После каза нещо на иврит, който Козела не разбираше и знаеше, че не е предназначено за него. Масата утихна, Юдит стана, кимна разсеяно на компанията и излезе от ресторанта.
— Виж, Козел! — започна Морис Алкалай, великият „сабри“, но мисълта на Козела беше на съвсем друго място.
В този момент той си мислеше: Животът ми мина от кръчма на кръчма, от бар в бар, от една стрелба до друга.
— Козел?
— Да, Морис.
— Изглеждаш ми разсеян!
— Прав си, мислех си за друго! — каза Козела. — Но сега съм на твое разположение!
— Знаем за този млад човек! И очаквам да ни го представиш. Знаем и доклада за Критския гастрол, знаем и от какво имате нужда. Ние сме взели мерки, колега! Но и ти трябва да се справиш с някои неща.
— Например? — попита Козела.
— Има хиляда излишни джамии в България и един вдъхновител. Сградите трябва да хвръкнат във въздуха, а вдъхновителят да потъне в земята, увит в белия си чаршаф!
— Прекалявате! — каза Козела. — Тука не е нито Босна, нито Косово, нито Ирак. Минете по въздуха и унищожете сградите, които са ви излишни. Колкото до вдъхновителя, той е моя грижа. Не лична, господа, но ще направя каквото мога, да не позволя на този турчин да се държи като Мехмед IV Завоевателя. Това е последната ми фраза. Искам да излъчите аташе, който ще бъде в пряка кореспонденция с човека, който ще ме замести.
— Бенина… — подхвърли Хакел.
— Джон… — каза Козела — не бъркай ебането с действието. Този човек няма да знае къде е Влад Аберман. Вие няма да искате от него адреса му, докато аз не ви го кажа.
— Нали искаш опаковки на Oriflamme? — обади се някакъв остриган до кожа мъж, с вид на бодигард.
— Аз не искам нищо — каза Козела, — освен да ми се махнете от главата. Евреи, араби, цигани, турци, ебал съм ви майката! — после го повтори на английски. — А сега, ако искаш да се стреляме, младежо! Have you see how bullets enter in watermelon?12
След кратка пауза се обади фон Веер:
— Кога ще ни запознаеш с твоя човек, Козел?
— Ти ли си пълномощникът? — попита Козела.
Въпросът беше отправен към Морис Алкалай.
— Да, колега! — отговори „сабри“. — Ние му имаме доверие!
— Тогава, сбогом, господа! — каза Козела. — Ние, с хер барон, ще ви държим в известност!
Козела стана и каза на фалшивия немски аристократ:
— Чакай ме пред хотела в шест и половина!
Първо и основно правило на ловеца беше, да знае какъв дивеч гони. Козела познаваше ловджии от своето село, които, преди да тръгнат на лов за глигани преспиваха предишната нощ в кочина. Отвратително, но факт. И това не го правеха единични персони, това беше логиката на ловеца.