Выбрать главу

Козела нямаше нужда от Ахмед Доган. Много добре знаеше, че властовия снобизъм го е превърнал в рекламно лице и на дрехи и на козметика.

Трябваше да подходи по съвсем друг начин, да му схване навиците. Отново му идваше на помощ един стар филм с Чарлс Бронсън.

Какво представляваше „механиката“? Серия от злополуки и нито една „умишлена“. Точно така трябваше да си отиде и този турчин, който беше единствената му пречка, да се върне в Крит и да забрави този полуостров.

Козела влезе в магазина на „Александра видео“, намери филма. После реши да го купи и тогава се обади на Исус.

— Сотан, ела моето момче! Взел съм ти един кино шедьовър, който трябва да изгледаш внимателно.

Агресивният, нахален блондин се появи навреме, но за изненада на Козела, не беше сам. В Мерцедеса му, зад черните очила и ярко жълтата полузабрадка — полутюрбан той лесно разпозна Бенина.

— Виж, Исусе! — каза Козела. — Твоят сексуален живот си е твоя работа, но докато аз не се оттегля, всичко е под мой контрол.

— Кой оспорва това, шефе? — попита младият нахалник.

— Засега, никой! Или поне никой жив! Изгледай внимателно този филм! Повтори го в компания, но непременно намери време да го изгледаш сам. Тогава ще схванеш намека.

— Аз знам намека, шефе! Опаковките тръгнаха за Влад. Ти ми подсказваш как да подходя към феса.

— Добре, момче! — каза Козела. — Мислиш по-бързо, отколкото очаквах. Ако и действаш по този начин, ние сме на прав път!

— Шефе, — каза кротко Исус. — Ще ми позволиш ли да ти кажа нещо?

— Никой не ти е зашил устата! — отговори Козела.

— Баба ми беше много мъдра жена. Беше учила в колежи, в университети, имаше дипломи…

— Е, и? — прекъсна го Козела.

— Няма да ти губя времето с биографията й, ще ти кажа само една нейна фраза. Архимед открил закона си, когато открил, че тежината на лайното измества водата в кладенеца.

Козела разбра всичко. Загледан в профила на Бенина отговори:

— Никога не кензай в кладенец, Исус! Когато си готов с филма, обади ми се!

XIII

Малас я свърши като „кучето на нивата“. Вместо истинската цел, простреля брата на Клюна и вместо в сърцето, в гъза.

Боже, какъв глупак! мислеше Козела, загледан в телевизията. Имаше сериозни световни новини. Погребваха Рейгън. Умря един светец и легенда като Мичмана. В Америка си отиде Рей Чарлс, човек, създал емоция на минимум три поколения и личен приятел на България, макар че тази новина протече между другото.

Козела се обади на Сотан и Малас и ги покани в една крайпътна кръчма в Долни Богров. Той представи нещата като покана, но всъщност това беше заповед. И нито един от двамата младоци не си въобразяваха, че могат да не я изпълнят. После се обади на Плъха и на ескадронистите и ги разположи наоколо.

Отивам си! мислеше Козела. Майната им! Да става, каквото е рекъл Оня! Йехова, Мохамед, Буда, Господ бог, все в гъза! Да се оправят както знаят!

Малас влезе в заведението с шест души дебеловрата охрана, остави ги до вратата и бавно тръгна към него.

— Слушай, Лазов! — каза Козела. — Махни охранителната декорация, да не я махам аз! Да те чака на пет километра от тук, минимум! Посоката избери ти, но не се заблуждавай, че ще ме подведеш, момче! Действай!

Маласа беше свикнал с острия нрав на шефа си и нямаше нужда от повече приказки. Отстрани охраната и се върна в заведението. Дори понечи да тръгне към масата му, но Козела го спря в движение. Посочи му маса и зачака най-критичната среща в живота си. Ако Исус дойдеше сам, щеше да е добър знак. За голямо съжаление, входът на заведението почерня от коли и от тях слязоха Джоана или Джуит, както й беше истинското име, фон Веер, Бенина и Исус. Кой знае защо обаче от третата кола се смъкна Джон Хакел. Приближиха към масата, в плътно обкръжение около Юдит.

— Шалом! — усмихнат каза Козела.

— Мархаба! — отговори през зъби еврейката, която беше поне генерал от сигурността.

— Защо ни викна тук, Козел?

— Виждате ли го този млад мъж? — каза той и посочи Сотан. — Оттук нататък се оправяйте с него! Пратката лети към България, аз в обратната посока.

— Ти се справи, генерале! — каза Юдит.

— И ти, колежке! — каза той. — Никога, под никакъв претекст не искам да ви чувам имената!