— Докато те обрежат — обади се фон Веер.
— Мен не могат да ме обрежат, аристократе, но на тебе ще ти пръснат гъза! Надявам се съзнаваш, че не говоря за взрив!
— Генерал Иван Милетиев! — обади се Юдит.
— Не ползвайте това име, мадам! От днес този рус ариец ще ме замести! Не ме търсете под никакъв претекст!
— И аз ли? — попита Джон Хакел.
— Слушай, германски евреино, с швейцарско поданство! — каза Козела. — Ако искам да играя партия шах с някой, ще избера Морис Алкалай. Но ако ми трябват памперси, ще те потърся! Дотогава, оставете ме на мира. Създал съм ви структурата, оставил съм и началниците й.
— Кои са началниците? — попита Юдит.
— Някъде из Билденберг, мадам! — отговори Козела. — Принудихте ме да приема вашата кауза! Задължихте ме да играя в чужд театър! Не искайте от мен обаче да правя вашата мисия моя! А сега си ебавайте майката! Който е разбрал, разбрал! Може и да ви го преведа, но от днес нататък единственото нещо, което ще приема от вас са некролозите ви, ако ми ги изпрати онзи млад ариец там, когото оставям да ме замести! А сега сбогом, колеги! Време е и на Козел да се оттегли в пенсия!