— Рано е да искаш помилване, генерале! — каза той. — Преди това, аз трябва да докладвам реалната обстановка, разположението на силите и средствата, с които разполагаме. Било за нападение, било за защита.
— Няма друга причина да съм тука, деца — миролюбиво каза Козела. — Да ви опиша ли на бързо обстановката в България?
— И ние нямаме друга причина да сме тук — отговори Бенина.
— Добре — каза старият „артист“. — Запомняйте! Ако имате устройства, записвайте! Но помнете, че това е първият и последен път, когато ще откровенича пред вас. Без значение дали сте Мосад, ДЕА или ЦРУ. Старите банди в България се изтощиха, избиха се един друг. А тия, които все още са живи, или имат тежки дела, като Доктора, Пепи Амигос, Джамов, Златко Баретата и т.н., или играят на сериозни бизнесмени като Маджо, Маргините, Жоро Илиев и пр. Нови вълци излязоха от горите. Бедни, безмилостни и свирепи. Точно на тях турих вилицата. Сега аз управлявам! Чрез подставени лица, разбира се. Но има нещо по-страшно, което трябва да имате предвид — религиозните войни. В България има десетки терористи от всички световноизвестни или абсолютно анонимни фанатични групировки. И всички те се представят като религиозни просветители. Разбира се, те имат шапка и сериозно покровителство, а това е по-опасно от разюзданите банди на улицата. Едно е някой да продава хероин, кокаин или канабис, а съвсем друго е онзи, който заразява с идеи. Това е по-опасно за вас и достатъчно за мен. Ахмед Доган и компания са най-страшната войнстваща групировка в България. А излишно е да ви казвам, че те имат двама врагове — юдеите и християнството. Юдеите сте вие, а християнин, макар че не съм — съм аз. Ние всички вкупом сме техни врагове. За това усилията на Ариел Шарон в Израел и на Доналд Ръмсфелт в Америка биха били и безсмислени, и наивни, ако навсякъде по света не срещнат подкрепа. Последно изречение, деца! Срещу камикадзетата на Ирак, Палестина, Иран и т.н. търсете живи торпили на изток от Средния изток. А на Запад трябва да се създаде лабораторията за отрова, с която да се залее тази ислямска чума. Ако това е целта ви или поне я схванете като цел, аз в сътрудничество с Влад Аберман ще ви помагам. Ако не, търсете други обходи. На мен отдавна не ми трябват пари. Трябва ми спокойствие и вие със съдействието на Алкалай, Хакел и службите ще ми го създадете. Ако не, вървете на майната си! А сега, ако приемате поканата ми за вечеря, да повикаме персонала?
След кратко мълчание фон Веер каза:
— Логично, Коджел, и разбираемо. Ще видя какво мога да направя и ще те информирам. В София се намира един от най-страшните снайперисти на Сирия. Ще се справиш ли с него?
— Може и да опитам — отговори Козела. — Трябват ми подробности.
Фон Веер извади от джоба си запечатан плик и го постави пред него.
— Вътре са снимките, адресът и всичко, което знаем за Абу Тадж — каза той. Ще продължим този разговор утре. А сега, господин генерал, както е прието да казвате вие, бог да прости синовете ви! Готови сме да приемем поканата.
— Аз също — кимна Бенина, — макар че с тези ръце бих удушила братовчед си Влад, ако ми падне! Бог да прости момчетата ви, генерале.
Преди да приключи вечерята, телефона иззвъня отново. Беше Маласа:
— Кажи, келеш — с пет водки в главата каза Козела.
— Приключихме с Мишо Чешкия и Варна е наша, шефе.
— Големи яйца!
Козела знаеше, че гласът му е продран и затова отпи една глътка вода и каза:
— Има един ловджия, Жорко му викат. Оня, който пресече белтъка на Мастара. Знаеш ли го?
— Да, шефе, включих го в отбора.
— Тази нощ тръгвате за София, момчета! — каза фалшивият молдованец Йон Марин. — Утре в десет часа ще се срещнем в бара на „Радисън сас“!
— Но… — опита се да противоречи Маласа.
— Няма, но… — отговори Козела и изключи телефона.
После се обърна към сътрапезниците си:
— Вашият ислямски терорист е мъртъв, деца. Изпращам му най-добрия снайперист в България — после се разсмя пиянски и добави:
— Разбира се, след мен и Жоро Индианеца.
После вдигна два пръста и извика:
— Келнер, сметката!
— Господин генерал… — опита се да противоречи фон Веер.
— Аз съм генералисимус, бароне! — каза Козела, остави триста евро на масата и прав като шпага напусна заведението.
IV
— Какво е положението, Малас? — попита Козела при срещата си с него.
На масата седеше още един човек, над трийсетгодишен мъж, минал през Чуждестранния легион. Мълчеше. Знаеше, че ще дойде и неговият ред и търпеливо го чакаше.