Когато всички средства бяха изчерпани, една находчива жена изнамери способ, за който — чудно наистина — никой не се бе сетил дотогава. Така бе организиран Големият плач. Огромни тълпи от жени, по десет хиляди наведнъж, ридаеха на смени на публични места в столицата. Те ронеха сълзи по железопътните гари, в метрото и омнибусите, в Националната галерия, в парка „Сейнт Джеймс“, в концертните зали, в магазините, по пазарите и къде ли още не. Непомраченият до този момент успех на блестящата фарсова комедия Заекът на Хенри бе сериозно застрашен от присъствието на печално плачещи жени в партера и галерията на театъра, а един от най-оживено коментираните разводи, който се точеше с години, загуби много от пикантността си поради сълзливото поведение на част от публиката.
— Какво ще правим сега? — попита министър-председателят, чиято готвачка бе изляла потоци сълзи във всички сутрешни блюда, а бавачката на децата му ги бе отвела на разходка, плачейки тихо и сърцераздирателно.
— За всяко нещо си има време — рече кралят, — има време и за отстъпление. Внеси в двете камари закон, който да лишава жените от избирателни права, а вдругиден го представи за моето кралско одобрение.
Когато министърът се оттегли, Сприхавия Херман, наречен още Мъдреца, гръмко се изкиска.
— Можеш да убиеш котка не само като я задавиш със сметана — рече си той, — ала все пак не зная дали това не e най-добрият начин.