Всички се взираха в лицето му, обикаляха го, навеждаха се.
— Дун, да не си болен?
— Някакви лоши новини ли?
— Ах, Господи! — изплака Дун. Отърси се, замъчи се да намери сили да говори. — Господи, гласът й е като на ангел!
— Ангел?
— Онази там горе — отвърна той.
Всички се обърнаха към празния сребрист екран.
— Дина Дърбин ли?
— Върна се гласът на скъпата ми покойна баба… — изхлипа Дун.
— Баба ти, дрън-дрън! — възкликна Тимълти. — Нямаше такъв глас!
— Да не би да знаеш по-добре от мен? — Дун си издуха носа и избърса очи.
— Да не искаш да кажеш, че не спринтира само заради Дърбин?
— Само! — повтори Дун. — Само! Че то е същинско кощунство да се тича след такъв рецитал! Все едно да прескочиш олтара по време на сватба или да танцуваш на погребение!
— Можеше поне да ни предупредиш, че няма да има състезание. — Тимълти го прониза с поглед.
— Как? Просто ми дойде като божествено откровение! Последното, което изпя, „Прекрасният остров Инисфрий“… Нали, Кланъри?
— Какво друго пя? — попита Фогърти.
— Какво друго е пяла ли? — викна Тимълти. — Току-що половината от нас изгубиха надниците си, а ти питаш какво друго е пяла! Разкарай се!
— Вярно е, парите въртят света — съгласи се Дун със затворени очи. — Но пък музиката намалява триенето.
— Какво става там? — извика нечий глас отгоре.
Някакъв човек гледаше от балкона с цигара в уста.
— Каква е тая шумотевица?
— Това е кинооператорът — прошепна ми Тимълти. — Здрасти, Фил! — продължи той високо. — Отборът е! Имаме един проблем, свързан с етиката, да не казвам — с естетиката. Та се питахме, не би ли могъл да пуснеш отново химна?
— Отново ли?
Победителите зашумяха и се размърдаха.
— Добра идея — рече Дун.
— Наистина добра — съгласи се Тимълти, самото коварство. — Бог благоволи да извади Дун от строя.
— Някакво филмче от трийсет и седма го хвана на въдицата, това е — рече Фогърти.
— За да бъде всичко честно — Тимълти невъзмутимо погледна нагоре. — Фил, мило момче, последната ролка от филма още ли е там?
— Не е заминала в женския клозет — отвърна Фил и огънчето на цигарата му припламна.
— Какво остроумие само. Е, Фил, мислиш ли, че ще успееш да прекараш през машината края на лентата, с надписа?
— Това ли е всичко? — попита Фил.
Настъпи момент на нерешителност. Но мисълта за ново състезание бе прекалено изкусителна, за да се подминава — въпреки спечелените залози. Лека-полека всички кимнаха.
— В такъв случай залагам шилинг на Хулихън! — викна Фил.
Победителите се разсмяха и закрещяха; смятаха да спечелят отново. Хулихън махна с ръка. Изгубилите се обърнаха към своя човек.
— Чу ли ги как те обиждат, Дун? Събуди се, човече!
— Като пее момичето, стани глух, дявол го взел!
— Хайде, всички по местата! — разпореди се Тимълти.
— Няма публика — каза Хулихън. — А без публика няма препятствия, състезанието няма да е истинско.
— Ами… — Фогърти ни огледа, примигваше — … ами тогава ние ще сме публиката!
— Става! — грейнаха всички и забързаха да се настанят.
— Даже още по-добре — обади се Тимълти някъде отпред, — защо да не направим отбори? Дун срещу Хулихън, това е ясно, но за всеки запалянко на единия или другия, който се измъкне, преди да го спре химнът, се дава по допълнителна точка. Става ли?
— Става!
— Извинете — обадих се аз. — Само че няма кой да съди отвън.
Всички се обърнаха към мен.
— Уф — изпъшка Тимълти. — Вярно. Нолън, излизай!
Нолън тръгна към изхода, ругаеше.
Фил подаде глава от прожекционната кабина.
— Готови ли сте, пичове?
— Остава момичето и химнът да са готови!
И светлините угаснаха.
Оказа се, че съм седнал до Дун.
— Сръгай ме, момко — трескаво ми прошепна той. — Не позволявай изкуството да надделее над работата, става ли?
— Тихо! — рече някой. — Ето я мистерията.
И наистина беше така — мистерията на песента, изкуството и живота, ако позволите — младото момиче, пеещо през времето от екрана.
— В теб ни е надеждата, Дун — прошепнах аз.
— А? — отвърна той. Усмихна се към екрана. — Ах, виж я само, нали е прекрасна? Чуваш ли я?
— Залогът, Дун — не млъквах аз. — Приготви се.
— Добре — измърмори той. — Чакай да се размърдам. Исусе, спаси ме!
— Какво?
— Изобщо не се сетих да се проверя. Десният ми крак. Пипни. Не, ти не усещаш. Мъртъв е, това е!
— Имаш предвид изтръпнал? — Ужасих се.
— Мъртъв или изтръпнал, все тая! Загубен съм! Момко, момко, тичай вместо мен. Ето ти каскета и шала!