Выбрать главу

Всички се взираха в лицето му, обикаляха го, навеждаха се.

— Дун, да не си болен?

— Някакви лоши новини ли?

— Ах, Господи! — изплака Дун. Отърси се, замъчи се да намери сили да говори. — Господи, гласът й е като на ангел!

— Ангел?

— Онази там горе — отвърна той.

Всички се обърнаха към празния сребрист екран.

— Дина Дърбин ли?

— Върна се гласът на скъпата ми покойна баба… — изхлипа Дун.

— Баба ти, дрън-дрън! — възкликна Тимълти. — Нямаше такъв глас!

— Да не би да знаеш по-добре от мен? — Дун си издуха носа и избърса очи.

— Да не искаш да кажеш, че не спринтира само заради Дърбин?

— Само! — повтори Дун. — Само! Че то е същинско кощунство да се тича след такъв рецитал! Все едно да прескочиш олтара по време на сватба или да танцуваш на погребение!

— Можеше поне да ни предупредиш, че няма да има състезание. — Тимълти го прониза с поглед.

— Как? Просто ми дойде като божествено откровение! Последното, което изпя, „Прекрасният остров Инисфрий“… Нали, Кланъри?

— Какво друго пя? — попита Фогърти.

— Какво друго е пяла ли? — викна Тимълти. — Току-що половината от нас изгубиха надниците си, а ти питаш какво друго е пяла! Разкарай се!

— Вярно е, парите въртят света — съгласи се Дун със затворени очи. — Но пък музиката намалява триенето.

— Какво става там? — извика нечий глас отгоре.

Някакъв човек гледаше от балкона с цигара в уста.

— Каква е тая шумотевица?

— Това е кинооператорът — прошепна ми Тимълти. — Здрасти, Фил! — продължи той високо. — Отборът е! Имаме един проблем, свързан с етиката, да не казвам — с естетиката. Та се питахме, не би ли могъл да пуснеш отново химна?

— Отново ли?

Победителите зашумяха и се размърдаха.

— Добра идея — рече Дун.

— Наистина добра — съгласи се Тимълти, самото коварство. — Бог благоволи да извади Дун от строя.

— Някакво филмче от трийсет и седма го хвана на въдицата, това е — рече Фогърти.

— За да бъде всичко честно — Тимълти невъзмутимо погледна нагоре. — Фил, мило момче, последната ролка от филма още ли е там?

— Не е заминала в женския клозет — отвърна Фил и огънчето на цигарата му припламна.

— Какво остроумие само. Е, Фил, мислиш ли, че ще успееш да прекараш през машината края на лентата, с надписа?

— Това ли е всичко? — попита Фил.

Настъпи момент на нерешителност. Но мисълта за ново състезание бе прекалено изкусителна, за да се подминава — въпреки спечелените залози. Лека-полека всички кимнаха.

— В такъв случай залагам шилинг на Хулихън! — викна Фил.

Победителите се разсмяха и закрещяха; смятаха да спечелят отново. Хулихън махна с ръка. Изгубилите се обърнаха към своя човек.

— Чу ли ги как те обиждат, Дун? Събуди се, човече!

— Като пее момичето, стани глух, дявол го взел!

— Хайде, всички по местата! — разпореди се Тимълти.

— Няма публика — каза Хулихън. — А без публика няма препятствия, състезанието няма да е истинско.

— Ами… — Фогърти ни огледа, примигваше — … ами тогава ние ще сме публиката!

— Става! — грейнаха всички и забързаха да се настанят.

— Даже още по-добре — обади се Тимълти някъде отпред, — защо да не направим отбори? Дун срещу Хулихън, това е ясно, но за всеки запалянко на единия или другия, който се измъкне, преди да го спре химнът, се дава по допълнителна точка. Става ли?

— Става!

— Извинете — обадих се аз. — Само че няма кой да съди отвън.

Всички се обърнаха към мен.

— Уф — изпъшка Тимълти. — Вярно. Нолън, излизай!

Нолън тръгна към изхода, ругаеше.

Фил подаде глава от прожекционната кабина.

— Готови ли сте, пичове?

— Остава момичето и химнът да са готови!

И светлините угаснаха.

Оказа се, че съм седнал до Дун.

— Сръгай ме, момко — трескаво ми прошепна той. — Не позволявай изкуството да надделее над работата, става ли?

— Тихо! — рече някой. — Ето я мистерията.

И наистина беше така — мистерията на песента, изкуството и живота, ако позволите — младото момиче, пеещо през времето от екрана.

— В теб ни е надеждата, Дун — прошепнах аз.

— А? — отвърна той. Усмихна се към екрана. — Ах, виж я само, нали е прекрасна? Чуваш ли я?

— Залогът, Дун — не млъквах аз. — Приготви се.

— Добре — измърмори той. — Чакай да се размърдам. Исусе, спаси ме!

— Какво?

— Изобщо не се сетих да се проверя. Десният ми крак. Пипни. Не, ти не усещаш. Мъртъв е, това е!

— Имаш предвид изтръпнал? — Ужасих се.

— Мъртъв или изтръпнал, все тая! Загубен съм! Момко, момко, тичай вместо мен. Ето ти каскета и шала!