Благодарение на направените с помощта на машината съответствия, се разкриваха десетки случаи на убийства и отвличания. Хората не обръщаха внимание, че влакната от постелките в колите и килимите в домовете им са уникално разпознаваеми — и лесно се пренасят от едно място на друго. Откриеше ли човек, представляващ интерес, лабораторията сравняваше влакната от местопрестъплението с тези от килима в дома или колата на заподозрения.
Криминалистите обикновено постилаха фолиото само там, където най-вероятно е стъпвал неизвестният извършител. В тази къща обаче следите върху килима се простираха навсякъде. Болдуин каза истината — те бяха обработили местопрестъплението възможно най-старателно, но не откриха нищо.
Ярдли извади телефона си и отвори файловете, които ѝ беше изпратил: първите доклади на полицията на Сейнт Джордж; материалите на ФБР по случая, включително резултатите от претърсването на жилището и анализа на пръските кръв; докладите от токсикологията и аутопсиите.
Първоначалното заключение на патолога беше, че двете жертви са умрели от кръвозагуба. Просто кръвта им беше изтекла. Върху ръцете на Райън Олсън имаше многобройни порезни рани и разкъсвания по дланите и пръстите. Той се е опитвал да се бори, вероятно дори и след като гърлото му е било прерязано.
Посоката на нараняванията и видът острие бяха неизвестни. Както каза Болдуин, има следи, че извършителят нарочно е разкъсвал раните, за да направи невъзможно определянето на вида острие. Ярдли се запита дали убиецът е носел ръкавици, или е искал да почувства грапавините на нараняванията върху гладката кожа.
Съседите се обадили на полицията, след като Айзак, единственото дете на Райън и Обри Олсън, отворил сутринта вратата на спалнята на родителите си и видял на живо най-лошия си кошмар…
Ярдли пусна телефона в чантата си и влезе в кухнята. Над печката бе окачена дебела дървена табела с надпис: КУХНЯТА Е СЪРЦЕТО НА ДОМА. Ярдли отвори хладилника и видя същите неща, с които беше пълен и нейният хладилник, когато Тара беше малка: пици, хотдог, вафли с боровинки, сок. Затвори вратата. Все още не искаше да влиза в спалнята, затова отиде в дневната, в дъното на коридора. Тук имаше голям телевизор, стерео уредба и лавици с дивидита. Ярдли забеляза електронен таблет на най-долната лавица и го взе. Не беше заключен, нямаше парола и беше лепкав, вероятно от бонбони или шоколад. Таблетът явно е на Айзак. Ярдли щракна върху снимките и видеоклиповете. Отвори първия видеоклип и загледа.
Кадрите бяха записани от височината на дете и показваха родителите му, които приготвяха вечеря. Райън разказваше на Обри за статия, която прочел в някакво списание, а Айзак се промъкна в ъгъла. Райън се престори, че не го забелязва, и рече: „И мисля да дадем Айзак на баба и дядо. Той не почиства бъркотията, която прави, затова е по-добре да живее при тях“. „Съгласна съм“ — подсмихна се Обри. „Татко!“ — извика Айзак. „Какво? Ти си бил тук през цялото време, Айзак?“
Ярдли се усмихна.
Райън сграбчи момченцето и започна да го гъделичка. Айзак се изкикоти, изпусна таблета и записът спря. Ярдли остави таблета, осъзна, че би харесала семейство Олсън. Пое дълбоко дъх и тръгна към спалнята.
7.
Ярдли застана пред вратата на спалнята. Двойни врати, бели, с бакъреночервена ивица по края. Представи си как Айзак отваря вратите сутринта и онова, което сигурно е видял. Хвана двете валчести дръжки и бутна вратите, както би направило едно дете.
Стаята я потресе.
Завивката бе взета за анализ, но матракът бе останал, засъхналата кръв по него имаше сивкав оттенък.
Жълтите маркери с номера, които документират различните ъгли на траекториите на кръвта, бяха премахнати, но върху килимите около леглото имаше кора от засъхнала кръв. По тавана, по трите стени и по прозорците, гледащи към долината, имаше пръски кръв.
Ярдли видя за пръв път струя кръв от бързо прерязана главна артерия на едно от местопрестъпленията на Еди Кал. След като вцепенението от ареста му премина, тя успя да събере сили да разгледа снимките от местопрестъпленията му, да посети гробовете на семействата и да гледа разпитите на оцелелите пострадали. По-късно терапевтката ѝ каза, че това е самонаказание. Ярдли се беше самонаказала толкова драстично, че това причини психическа рана, която изискваше години, за да заздравее.
Докладът на Болдуин показваше, че разследващите местопрестъплението са направили щателен оглед. Освен металния мирис на кръв, Ярдли долови следи от магнитен прах за снемане на пръстови отпечатъци. Не се съмняваше, че Болдуин е поискал и флуоресцентен прах, за да бъде сигурен, че няма отпечатъци. Но ако наистина е имитатор, извършителят не би влязъл без ръкавици. Вероятно е обръснал цялото си тяло и е носил шапка, за да не остави косми на местопрестъплението. Еди Кал правеше точно това.