Выбрать главу

Изабела разгърна дневника, прелисти на съответната страница и започна да чете.

— „Голяма късметлийка съм, че срещнах Уес. Той е по-голям от мен и отначало това не ми хареса, защото Уес има бръчки на челото. Но сега мисля, че са очарователни. Странно е как се променя това, когато опознаеш някого. Той е от Тенеси и обожавам акцента му. Усмивката му сгрява сърцето ми и Уес знае как да ме разсмее и е супер умен. Вероятно най-умният човек, когото съм срещала. Той ме учи на много неща за света и механизмите му. Само се надявам да не му е скучно с мен. Чувствам се много глупава, когато съм с него, все едно не знам нищо. Надявам се, че Уес знае, че имам много любов, която да му дам, и много други неща освен да съм умна. Ние…“ — Изабела млъкна за момент, — „ние правихме секс онази нощ за пръв път. Той го обича по-грубичко, отколкото аз, но нямах нищо против. Беше различно. След това имах много синини и той ме душеше наистина силно, затова се наложи да нося шалче няколко дни на работа. Казах му, че не ми харесва толкова грубо, и Уес се извини и каза, че ще…“

Изабела остави дневника.

— Съжалявам, госпожо Ярдли, не мога да продължа да чета това нещо.

— Няма проблем — отвърна Ярдли и взе дневника. — Съдебните заседатели ще могат да го разгледат и да го прочетат сами. — Тя сложи ръка на рамото на Изабела и добави: — Всичко е наред. Справихте се отлично. Благодаря ви.

След това Ярдли взе прозрачно пликче за веществени доказателства от масата на обвинението и го занесе на Изабела.

— Какво е това, госпожо Русо?

— Пръстенът на Джордан.

— Сигурна ли сте?

— Да — отговори Изабела, взе пликчето и огледа пръстена. — Има надпис „На моята Пчеличка“, както я наричаше баща ѝ.

Ярдли показа пръстена на съдебните заседатели и им го даде да го разгледат.

— Джордан носеше ли го в деня, в който изчезна?

— Да, видях го на пръста ѝ, когато тя ме целуна, преди да излезе.

— И пръстенът беше намерен сред вещите на Уесли Пол, така ли е?

— Възражение!

— Оттеглям въпроса си — каза Ярдли. — Благодаря, Изабела.

Тя седна на мястото си. Знаеше, че ще има възражение срещу последния ѝ въпрос, но искаше съдебните заседатели да чуят къде е бил намерен пръстенът, преди да повика Болдуин на свидетелската скамейка, за да обясни за малката дървена кутия в склада.

Уесли се втренчи в жената на свидетелското място и прокара пръст по устните си. Изабела седеше с прегърбени рамене, забила поглед в пода: сломена, покрусена жена. Уесли трябваше да подбира внимателно думите си към нея.

— Носите ли очила, госпожо Русо? — попита той, като стана.

— Да.

— За късогледство или за далекогледство?

— За късогледство.

— Тогава ви е трудно да виждате надалеч?

— Възразявам. Защитата дава показания.

— Отхвърля се.

— Може да отговорите — каза Уесли.

— Да, имам известни затруднения.

— На какво разстояние стоеше от вас човекът, който твърдите, че съм бил аз, първия път, когато го видяхте?

— Възражение. Това изисква показания на експерт.

— Свидетелката знае колко надалеч вижда, почитаеми съдия.

— Отхвърля се.

— Продължете, госпожо Русо — леко раздразнено каза Уесли. — Отговорете на въпроса.

— Ами… може би на шест-седем метра. Бях спряла близо до вратата на ресторанта.

— Какво беше времето?

— Възразявам. Неуместен въпрос.

Уесли въздъхна.

— Очевидно е уместно да разберем колко надалеч вижда свидетелката.

— Възражението е отхвърлено.

— Времето, госпожо Русо — подкани я Уесли.

— Слънчево.

— Нещо пречеше ли ви да виждате добре?

— Не.

— Имате ли история на психическо…

— Възразявам — прекъсна го Ярдли. — Неуместен въпрос.

— Още не съм го задал, съдия.

— Съгласна съм. Възражението се отхвърля.

— Имате ли история на психическо заболяване, госпожо Русо?

— Възражение. Неуместен въпрос — каза Ярдли.

— Очевидно е уместен, почитаеми съдия, за това как госпожа Русо тълкува онова, което вижда. Ами ако тя има история на халюцинации или заблуди? Със сигурност ми е разрешено да проуча това.

— Ще го допусна.

— Може да отговорите — рече Уесли. — Имате ли някакво психическо заболяване?

— Не, не точно.

— Под „не точно“ имате предвид…

— Възразявам. Въпросът е със спекулативен характер.

— Отхвърля се.

Уесли погледна Ярдли и продължи:

— Мисля, че искахте да кажете…

— Възражение. Защитата дава показания.

— Отхвърля се.

Уесли се поколеба за секунда и след това попита: