— Искахте да кажете, че имате някакво психическо заболяване, нали така?
— Всъщност не е психическо заболяване.
— А какво е?
— Депресия.
— Хроничната депресия е…
— Възразявам. Погрешно характеризиране на показанията. Свидетелката не каза „хронична депресия“, а само „депресия“.
— Приема се.
Уесли въздъхна и попита:
— Откога имате депрес…
— Възражение — отново го прекъсна Ярдли. — Защитата няма лични или професионални знания, за да пита за продължителността на депресията.
— Отхвърля се.
Уесли се втренчи гневно в нея за момент, а после отново се обърна към Изабела Русо.
— Колко силна е депресията ви?
— Идва и отминава, понякога не е толкова лоша, а друг път е лоша.
— Под „лоша“ имате предвид…
— Възразявам. Въпросът е неясно формулиран.
— Отхвърля се.
— Госпожо Русо, под „лоша“ имате предвид…
— Възражение. Това е извън обхвата на преките въпроси.
Уесли се подсмихна малко ядосано.
— Това не е възражение във федералната система, почитаеми съдия. Госпожа Ярдли би трябвало да го е учила в юридическия факултет.
— Възражението се отхвърля, госпожо Ярдли.
Уесли оправи ръкава на спортното си сако, лицето му леко поруменя.
— Вие страдате от нещо повече от депресия, нали така, госпожо Русо? Не е ли вярно…
— Възразявам. Сложно съставен, комбиниран въпрос.
— Приема се.
— Госпожо Русо, вие страдате от…
— Възражение. Въпросът е със спекулативен характер.
— Отхвърля се.
— Госпожо Русо — спокойно каза Уесли, — моля, разкажете на съдебните заседатели какви други психически заболявания…
— Възразявам. Неадекватно характеризиране.
— Нямаше да е неадекватно, ако ме беше оставила да довърша проклетия въпрос!
Уесли повиши тон и лицето му се зачерви. Челото му беше намръщено от гняв, когато погледна Ярдли. Той се беше обърнал към съдебните заседатели и те добре видяха изражението му. Когато гневът му отслабна достатъчно, за да осъзнае какво е направил, Уесли се прокашля, преглътна и каза:
— Съдия, моля ви, ще дадете ли указания на госпожа Ярдли да прави само уместни възражения?
— Не мога да определя дали са уместни или не, докато възраженията не са направени, господин Пол, но с удоволствие ще дам указания за важността на уместните възражения, щом искате.
Уесли се намръщи и погледна към Ярдли. Тя издържа на погледа му. Той обаче се усмихна подигравателно и рече:
— Няма да е необходимо. Нямам повече въпроси към тази свидетелка.
72.
Съдебното заседание свърши в четири и преди Ярдли да си тръгне, Уесли каза:
— Това беше отиграно особено добре. Тя е скърбяща майка, затова въпреки че разбраха, че ти умишлено прекъсваш разпита ми, съдебните заседатели си помислиха, че го правиш, за да я предпазиш, и преминаха на твоя страна. Гордея се с теб. Много хитро.
Тя преметна чантата на рамото си.
— Изобщо не ми пука какво мислиш за каквото и да е, Уесли.
Болдуин я чакаше до вратите. Лицето му беше разцъфнало в усмивка. Тръгнаха по коридора и Ярдли попита:
— Какво?
— Какво?
— Ухилил си се дяволито като десетгодишно хлапе, заловено да прави нещо нередно.
— Хареса ми много повече, отколкото предполагах. Уесли напълно контролираше положението, докато не се появи ти.
— Уесли е раздразнителен и избухлив. Не го бях забелязала преди, защото той се владееше, когато беше с мен, но като се замисля, спомням си, че от време на време загатваше за истинския си характер. Иска ми се да бях обръщала повече внимание.
— Не сме устроени да мислим немислимото за хората. Не си направила нищо погрешно.
Болдуин я изпрати до паркинга и колата ѝ и докато Ярдли слагаше чантата си на задната седалка, попита:
— Искаш ли да вечеряме заедно?
Тя спря и го погледна.
— Кейсън… не съм точно в период на живота си…
— Хей, хей, преди да довършиш изречението и да ме обидиш, нека ти кажа, че те харесвам като приятел. И ако искаш да сме само приятели, нямам нищо против. Но в момента не желая да водя този разговор. Не мога да си представя какво преживяваш и съм сигурен, че това е последното, за което искаш да говориш, и така би трябвало да бъде. В момента искам само да знаеш, че те подкрепям.
Ярдли се усмихна и стисна ръката му.
— Благодаря ти. Знам, че ме подкрепяш. Но трябва да се подготвя за утре.
Докато потегляше, тя го видя, че гледа как колата ѝ излиза от паркинга.
Беше шест вечерта, когато Ярдли получи съобщението, което чакаше: криминалистът одонтолог щеше да кацне с ранен полет. Сутринта щеше да отиде направо в Института по съдебна медицина и да направи сравнението, за да провери дали следите от зъби на дясното стъпало на Джордан Русо съвпадат с отливката от ортодонтския фиксатор на Уесли Пол.