Выбрать главу

— Искахте да кажете, че имате някакво психическо заболяване, нали така?

— Всъщност не е психическо заболяване.

— А какво е?

— Депресия.

— Хроничната депресия е…

— Възразявам. Погрешно характеризиране на показанията. Свидетелката не каза „хронична депресия“, а само „депресия“.

— Приема се.

Уесли въздъхна и попита:

— Откога имате депрес…

— Възражение — отново го прекъсна Ярдли. — Защитата няма лични или професионални знания, за да пита за продължителността на депресията.

— Отхвърля се.

Уесли се втренчи гневно в нея за момент, а после отново се обърна към Изабела Русо.

— Колко силна е депресията ви?

— Идва и отминава, понякога не е толкова лоша, а друг път е лоша.

— Под „лоша“ имате предвид…

— Възразявам. Въпросът е неясно формулиран.

— Отхвърля се.

— Госпожо Русо, под „лоша“ имате предвид…

— Възражение. Това е извън обхвата на преките въпроси.

Уесли се подсмихна малко ядосано.

— Това не е възражение във федералната система, почитаеми съдия. Госпожа Ярдли би трябвало да го е учила в юридическия факултет.

— Възражението се отхвърля, госпожо Ярдли.

Уесли оправи ръкава на спортното си сако, лицето му леко поруменя.

— Вие страдате от нещо повече от депресия, нали така, госпожо Русо? Не е ли вярно…

— Възразявам. Сложно съставен, комбиниран въпрос.

— Приема се.

— Госпожо Русо, вие страдате от…

— Възражение. Въпросът е със спекулативен характер.

— Отхвърля се.

— Госпожо Русо — спокойно каза Уесли, — моля, разкажете на съдебните заседатели какви други психически заболявания…

— Възразявам. Неадекватно характеризиране.

— Нямаше да е неадекватно, ако ме беше оставила да довърша проклетия въпрос!

Уесли повиши тон и лицето му се зачерви. Челото му беше намръщено от гняв, когато погледна Ярдли. Той се беше обърнал към съдебните заседатели и те добре видяха изражението му. Когато гневът му отслабна достатъчно, за да осъзнае какво е направил, Уесли се прокашля, преглътна и каза:

— Съдия, моля ви, ще дадете ли указания на госпожа Ярдли да прави само уместни възражения?

— Не мога да определя дали са уместни или не, докато възраженията не са направени, господин Пол, но с удоволствие ще дам указания за важността на уместните възражения, щом искате.

Уесли се намръщи и погледна към Ярдли. Тя издържа на погледа му. Той обаче се усмихна подигравателно и рече:

— Няма да е необходимо. Нямам повече въпроси към тази свидетелка.

72.

Съдебното заседание свърши в четири и преди Ярдли да си тръгне, Уесли каза:

— Това беше отиграно особено добре. Тя е скърбяща майка, затова въпреки че разбраха, че ти умишлено прекъсваш разпита ми, съдебните заседатели си помислиха, че го правиш, за да я предпазиш, и преминаха на твоя страна. Гордея се с теб. Много хитро.

Тя преметна чантата на рамото си.

— Изобщо не ми пука какво мислиш за каквото и да е, Уесли.

Болдуин я чакаше до вратите. Лицето му беше разцъфнало в усмивка. Тръгнаха по коридора и Ярдли попита:

— Какво?

— Какво?

— Ухилил си се дяволито като десетгодишно хлапе, заловено да прави нещо нередно.

— Хареса ми много повече, отколкото предполагах. Уесли напълно контролираше положението, докато не се появи ти.

— Уесли е раздразнителен и избухлив. Не го бях забелязала преди, защото той се владееше, когато беше с мен, но като се замисля, спомням си, че от време на време загатваше за истинския си характер. Иска ми се да бях обръщала повече внимание.

— Не сме устроени да мислим немислимото за хората. Не си направила нищо погрешно.

Болдуин я изпрати до паркинга и колата ѝ и докато Ярдли слагаше чантата си на задната седалка, попита:

— Искаш ли да вечеряме заедно?

Тя спря и го погледна.

— Кейсън… не съм точно в период на живота си…

— Хей, хей, преди да довършиш изречението и да ме обидиш, нека ти кажа, че те харесвам като приятел. И ако искаш да сме само приятели, нямам нищо против. Но в момента не желая да водя този разговор. Не мога да си представя какво преживяваш и съм сигурен, че това е последното, за което искаш да говориш, и така би трябвало да бъде. В момента искам само да знаеш, че те подкрепям.

Ярдли се усмихна и стисна ръката му.

— Благодаря ти. Знам, че ме подкрепяш. Но трябва да се подготвя за утре.

Докато потегляше, тя го видя, че гледа как колата ѝ излиза от паркинга.

* * *

Беше шест вечерта, когато Ярдли получи съобщението, което чакаше: криминалистът одонтолог щеше да кацне с ранен полет. Сутринта щеше да отиде направо в Института по съдебна медицина и да направи сравнението, за да провери дали следите от зъби на дясното стъпало на Джордан Русо съвпадат с отливката от ортодонтския фиксатор на Уесли Пол.