Ярдли похапваше салата, докато стоеше до умивалника. До предната врата имаше чифт обувки на Тара, но все още помнеше мъничките бебешки буйки, които ѝ купи. Малки сиви мокасини за закръглените ѝ крачета. Струваше ѝ се, че беше толкова скоро, сякаш може да протегне ръка и да докосне спомена.
Тогава парите не стигаха и Ярдли трябваше да избере между обувчиците или да купува вечеря за себе си през следващите няколко дни. Тя избра бебешките буйки и яде фъстъчено масло до следващата заплата. Не беше разказвала на Тара тази история. Тара никога нямаше да знае какъв избор е трябвало да направи майка ѝ и колко лесно ѝ е било да реши да не яде, за да има дъщеря ѝ по-хубави обувки от онези от магазина за втора употреба.
Ярдли изми чинията и я прибра, а после излезе да провери пощата. Слънцето все още не беше залязло и небето беше светлорозово с няколко разпръснати облачета като памук. Една съседка, възрастна жена, беше навън и се втренчи в нея. Ярдли ѝ помаха, но тя се извърна.
Имаше няколко сметки, рекламни листовки и писмо от окръжния федерален съд, адресирано до нея. Тя го отвори. Беше искане до съда от адвоката на Еди Кал за отменяне на екзекуцията му. Документът съдържаше повече от петдесет страници, но Ярдли прегледа достатъчно, за да разбере същината — имало ново доказателство, което оневинявало Кал за престъпленията, за които беше осъден. Че всъщност Уесли Пол е истинският Тъмния Казанова и доказателството показвало, че той е манипулирал Кал в позиция да получи присъда вместо Уесли. От прокуратурата ѝ бяха изпратили копие на искането, тъй като Ярдли беше обвинител в делото срещу Уесли.
Добър опит, помисли си тя.
Отначало усети леко задоволство от абсурдността на искането, от което се излъчваше отчаяние. Безнадеждността на звяр, който знае, че ще умре. Ярдли обаче съзнаваше, че ако беше на неговото място, и тя би внесла същото искане. Слабата надежда да живееш, беше по-добра от нищо.
Освен това искането даде отговор на въпроса защо Уесли е започнал да убива чак сега. Искането беше спасителният пояс на Кал и му трябваха нови убийства и нов Тъмен Казанова, за да има шанс за успех. Ярдли не се съмняваше, че Кал е казал на Уесли, че се нуждае само от заподозрян, но в действителност се нуждаеше от осъдителна присъда за Уесли.
Ярдли прегъна листа с искането, приближи се до синия контейнер за рециклиране и го изхвърли. Нямаше сили за прахосване, нямаше сили да се чувства зле заради едно чудовище.
Възрастната съседка беше отишла до пощенската си кутия, която не беше далеч от мястото, където стоеше Ярдли. Въпреки предишната нелюбезност на жената, Ярдли попита:
— Как си?
— По-добре от теб — отвърна съседката, въведе кода на панела с бутони на пощенската кутия и извади няколко плика. — Водиш ли странни мъже в леглото си, после се случват извратени неща. Спиш ли с кучета, обикновено завъждаш бълхи…
Ярдли се втренчи в нея и каза:
— Приятна вечер, Рошел.
А после влезе в дома си и затвори вратата.
73.
Рано на другата сутрин Ярдли и Болдуин се срещнаха с криминалиста одонтолог във фоайето на хотела му, за да обсъдят резултатите от анализа и какво ще се случи в съда, ако следите от ухапването съвпаднат с ортодонтския фиксатор на Уесли Пол. Стоматологът беше висок и слаб мъж, с хлътнали черни очи и с пухкава прошарена коса, а очилата непрекъснато се плъзгаха по носа му.
Доктор Грифин Джонсън се занимаваше с такива неща повече от трийсет години и не се нуждаеше от дълга подготовка за някой съдебен процес. Тим обаче беше прав за едно — следите от зъби бяха главното доказателство в това дело. Единственото пряко доказателство, с което разполагаха, че Уесли е нападнал Джордан Русо преди смъртта ѝ. Ако следите от ухапването съвпадат, Уесли щеше да се бори да ги опровергае с всичко, което има.
— Бих искала да дадете показания днес — каза Ярдли, — но съдията може да реши да даде на Уесли Пол време да прегледа доклада ви. Може да заминете и после да дойдете пак на посочената от съдията дата, но бих искала да ви призова още днес, ако изобщо е възможно.
Доктор Джонсън кимна.
— Какво да очаквам?
— Уесли Пол ще ви атакува с неща, за които може да сте забравили.
Той повдигна рамене и бутна нагоре очилата си.