— И преди са ме подлагали на безпощаден кръстосан разпит. Нищо ново.
Ярдли отмести очи към Болдуин, който я погледна мълчаливо.
— Има ли в миналото ви нещо, което някой частен детектив би открил, ако се разрови достатъчно дълбоко? Може би криминални обвинения, които не са били официално предявени? Предишни неточности в показанията, пристрастеност към наркотици, психическо заболяване, престои в психиатрични клиники, такива неща?
Джонсън преплете пръсти на масата.
— Не, доколкото си спомням.
— Уесли Пол ще каже, че ти плащат, за да ходиш в съда да даваш показания само за прокуратурата — каза Болдуин. — Той го направи с всеки експерт в това дело.
— Лесно ще го опровергая. Не давам показания само за прокуратурата, а предимно за прокуратурата, защото вие имате повече работа, но съм давал показания и за защитата в десетки съдебни дела.
— Добре — каза Ярдли. — Може би трябва да го споменем още докато ви представям.
— Мисля, че идеята е добра. Освен това вероятно ще обсъдим и постиженията напоследък и критиките към криминалистичната одонтология.
— Например? — попита Болдуин.
— Напоследък има многобройни изследвания, които поставят под съмнение точността в тази област. Проблемът е, че кожата е много еластична и затова следите от ухапване може да се изместят и да покажат промени поради движението на кожата. Едното изследване препоръчва, че за да бъдем точни, следата от ухапване трябва да бъде анализирана в същото положение, в което е била жертвата, когато е направена следата от ухапване. Добавете към това и неравностите по кожата, преди изобщо да се случи ухапването, и ще получите основателно съмнение за достоверността на следите от ухапване. Различното в този случай е, че следата от ухапване е в костта — нещо солидно и общо взето неподвижно. Много по-точно от ухапване върху кожата. Вероятно първо трябва да обясня всичко това на съдебните заседатели.
Ярдли погледна Болдуин, който смаяно повдигна вежди.
Тя провери телефона си.
— Съдебният лекар ще се срещне с вас след един час, за да ви заведе в моргата. Обадете ми се веднага щом приключите.
Когато Ярдли седна на масата на обвинението, увереността ѝ се беше позасилила. Уесли умело атакува всеки свидетел, но беше факт — съдебните заседатели повярваха на Изабела, че е видяла заедно Уесли и Джордан. Те повярваха, че дневникът, пръстенът и кичурът от косата на Джордан са намерени сред вещите на обвиняемия и разбраха, че Джордан е спяла с по-възрастен мъж на име Уес от Тенеси, който е имал южняшки акцент. И ако зъбите на Уесли съвпаднат със следите, оставени в костта на Джордан, щяха да имат всичко необходимо за осъдителна присъда. Дори само с неубедителни заключения за следите от зъби, обяснението, че Джордан вероятно го е ритнала, докато се опитвала да избяга, пълзейки заднишком, и той я ухапал, щеше да добави ужасяващи детайли, които щяха да се запечатат в паметта на съдебните заседатели, докато взимат решение.
Ярдли се обърна. Болдуин не беше тук. Съдията щеше да влезе в съдебната зала след пет минути. Ярдли трябваше да е получила съобщение за резултата от сравняването на зъбите или обаждане още преди един час. Тя изпрати съобщение на Болдуин и го попита къде е.
Отговорът беше кратък:
Кажи на съдията, че се нуждаеш от отсрочка. Джонсън няма да даде показания.
74.
Ярдли спря на улицата пред хотела, но не слезе веднага. Докато седеше в колата, не беше реално. Още не… Но излезете ли навън, щеше да стане реалност и чувството щеше да я прониже. Най-вече вина.
Покрай тротоара се бяха наредили полицейски автомобили, линейка и пожарна кола. И колата на Болдуин беше там. Ярдли влезе в хотела. Парамедици и лекари се бяха навели над тяло във фоайето.
Болдуин я забеляза и се приближи до нея.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Мислят, че е инфаркт.
Ярдли се втренчи в тялото. Труповете винаги изглеждаха по-малки, отколкото беше в действителност човекът приживе. Смъртта сякаш незабавно умаляваше тялото — нещо, което хората изгубваха заедно с последния удар на сърцето си.
— Отивал е да се срещне със съдебния лекар — добави Болдуин. — Никой не е видял и не е чул нищо. Уесли определено е изключително старателен.
— Той е изпратил някого тук — каза Ярдли и се замисли за момент. — Частният детектив.
Болдуин извади телефона си и позвъни на някого.
Без доказателството със следите от ухапването, разполагаха ли с достатъчно, за да осъдят Уесли Пол? Ярдли не беше сигурна, а трябваше.