Агби остави газираната напитка и без да му обръща внимание, каза:
— Тогава да възобновим заседанието. Разбрах, че са ви останали двама свидетели преди почивката, госпожо Ярдли.
— Да, почитаеми съдия.
— Мисля да приключим с тях днес или най-късно утре. Господин Пол, колко свидетели ще призове защитата?
— Само един, почитаеми съдия. Доминик Хил. Аз няма да свидетелствам.
— В такъв случай очаквам не повече от три дни, преди да дам указания на съдебните заседатели да се оттеглят да вземат решение. Благодаря и на двама ви. Хайде да излезем от тук.
Федералните маршали изведоха Уесли. Ярдли тръгна към вратата, но съдия Агби я повика:
— Джесика?
Тя се обърна.
— Да?
— Той е опасен. И може да загубиш делото.
— Знам.
— Какво ще правиш?
Ярдли погледна през единствения прозорец в съдийската стая.
— Каквото трябва.
Съдебните заседатели бяха повикани отново и съдия Агби каза:
— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.
— Агент Кейсън Болдуин, моля, почитаеми съдия.
Болдуин отиде на свидетелското място. Ярдли набързо го разпита каква е връзката му със случая. Тя взимаше показанията му толкова бързо, че той на няколко пъти я погледна, сякаш питаше: Какво правиш? Ярдли явно искаше Болдуин да напусне свидетелската скамейка колкото е възможно по-бързо.
Уесли го подложи на кръстосан разпит, както беше направил по време на изслушването на исканията му, повдигна съмнение за мотивите му и предположи, че Болдуин прави услуга на Ярдли, бивша негова любовница, в изфабрикуването на доказателства в нейна полза. Ярдли си помисли, че това може би е проработило в началото на делото, но сега вече съдебните заседатели бяха видели гнева и едно различно лице на Уесли. Те щяха да си спомнят изкривената му физиономия и как ѝ крещеше, когато отидат в стаята да размишляват. Докато ги наблюдаваше, Ярдли осъзна, че те вече не му вярват.
Уесли приключи с разпита на Болдуин и съдията попита:
— Госпожо Ярдли? Някакви допълнителни въпроси?
— Не, почитаеми съдия.
— Благодаря ви, агент Болдуин. Госпожо Ярдли, следващият ви свидетел, моля.
— Обвинението призовава на свидетелската скамейка господин Доминик Хил.
Уесли отвори широко очи от изумление и погледна към вратите на съдебната зала. В същия момент федералният маршал излезе и извика името на Хил. Уесли очевидно не очакваше, че Ярдли ще го призове.
Доминик Хил влезе в залата. Беше с костюм и вратовръзка. Не погледна никого, докато вървеше към свидетелското място. Закле се и седна. Погледна само веднъж към Уесли. Ярдли отиде на катедрата.
— Името ви, моля.
— Доминик Джеймс Хил.
— Господин Хил, познавате ли подсъдимия в това дело, господин Уесли Пол?
— Да.
— Моля, разкажете ни как се запознахте.
Хил наведе глава и леко подръпна вратовръзката си, за да я оправи, а след това отново погледна в очите Ярдли.
— Запознахме се като деца в Санта Барбара. Мисля, че аз бях на единайсет, а той беше няколко години по-голям от мен. Живеех до приемното семейство, което го гледаше.
— Опишете взаимоотношенията си с него.
— Бяха добри. Бързо станахме приятели, имахме много общи интереси. По-късно ходехме на купони и спортувахме заедно, такива неща. След гимназията дойдохме да живеем тук. Лека-полека изгубихме връзка, но дълго време бяхме близки.
— Знаете ли за какво е това дело?
— Да. За убийството на Джордан Русо преди двайсет години.
— Бяхте ли приятели с господин Пол по онова време?
— Да.
— Обядвали ли сте в „Тели“ на „Блъф стрийт“?
— Много пъти.
— Случвало ли се е нещо важно там между вас и обвиняемия?
Хил си пое дълбоко дъх и погледна Уесли.
— Да, Джордан Русо беше наша сервитьорка няколко пъти. С Уесли станаха гаджета и когато ходехме там, той винаги питаше за нея по име и разговаряше с нея отпред. Всъщност започнахме да ходим там твърде често. Храната не беше лоша, но аз не обичам непрекъснато да ям едни и същи неща.
— Възражение! Това е нелепо. Никога през живота си не съм обядвал с този човек — грубо отсече Уесли. — Може ли да се приближим, почитаеми съдия?
— Разбира се.
Уесли заговори, преди да се отдалечат достатъчно от съдебните заседатели.
— Почитаеми съдия, господин Паркър разпитва господин Хил от мое име вчера следобед. Господин Хил му е разказал съвършено друго нещо. Той ясно обяснил, че не ме познава и никога не ме е виждал с госпожица Русо и че неговият брат е убил Джордан Русо и той се чувства виновен за престъплението, затова иска да даде показания, за да ме оневини.