— Вие казахте, че ще ми дадете имунитет в замяна на моите показания за онова, което Уесли и аз направихме на Джордан Русо.
Ярдли кимна.
— И сега това споразумение е официално вписано в протокола. Моля, продължете. Какво се случи?
Хил си пое дъх през носа и се втренчи в Уесли. Между тях прехвърчаше враждебност и омраза.
— Той каза, че иска нещо от нея.
— Какво?
— Да я види как умира.
— Абсурд! — извика Уесли и скочи на крака. Федералният маршал отзад се втурна към него. — Лъжеш! И тя ти е казала да излъжеш!
— Господин Пол, моля, седнете веднага — рече Агби.
— Не мога да седя и да позволя на този човек да се подиграва със съда и съдебната система, която обичам, почитаеми съдия. Той лъже най-нагло.
— И вие ще имате възможност да го попитате каквото желаете. А сега, моля, седнете.
Уесли хвърли поглед на съдебните заседатели и седна.
— Господин Пол е казал, че иска да види как госпожица Русо умира? — продължи Ярдли.
— Да. Той каза, че имал… потребности. Нуждаел се от някои неща, за да има пълноценен сексуален живот. И тук трябва да отбележа, че аз съм… осъждан сексуален насилник. И че съм правил грешки. Затова предполагам, че Уесли е мислел, че сме съпричастни или нещо такова.
— Какво направихте, когато той ви каза, че иска да я види как умира?
— Изсмях се. Помислих си, че Уесли се шегува. Той обаче не се засмя и разбрах, че говори сериозно. Уесли поиска помощта ми.
— В какъв смисъл?
— Той каза, че не иска да бъде човекът, който ще я вземе. Щяло да бъде добре да я вземе някой друг, защото ако някой види, ще търсят онзи човек, а той ще има солидно алиби, когато Уесли извърши убийството. Аз да я взема и да я оставя няколко преки по-нататък, където няма никого, и после веднага да отида на място с камери — банка или другаде — за да докажем, че не съм я убил.
— Защо се съгласихте да му помогнете, господин Хил?
Той се прокашля.
— Аз… ами, по онова време спях с друго момиче. По-младо момиче. На шестнайсет. Имам дълга история на нарушения — още тогава. Имам психични проблеми и това ми е създало много неприятности. Уесли не го каза направо, но намекна, че ако не му помогна, ще се обади на надзорника ми. — Хил изгледа гневно Уесли. — Бяхме приятели от деца, а той беше готов да ме предаде на секундата, ако не направя каквото иска.
— Но на този етап вие вече сте знаели, че той иска да я убие, и въпреки това сте му помогнали.
— Аз… мислех, че той все пак не говори сериозно, че ще я убие. Мислех, че ще я взема и ще я оставя и те ще правят секс някъде и ще се смеят на цялата история. Не мислех, че наистина ще я убие.
— Господин Хил, предполага се, че вие имате солидно алиби за времето на смъртта на госпожица Русо. Вярно ли е?
— Да.
— А имате ли?
— Да.
Ярдли извади няколко снимки и се приближи до него.
— Какво е това?
— Това са мои снимки на хиподрума „Вегас Даунс“, които направих.
— На коя дата?
— На деветнайсети февруари двехилядната година, в деня, когато изчезна госпожица Русо. Виждате, че направих снимките близо до часовника с датата на хиподрума. Взех госпожица Русо малко преди единайсет и след това я оставих при колата на Уесли, една пряка по-нататък, и отидох на хиподрума. Прекарах там половината ден.
— Искане за представяне на веществени доказателства петдесет и шест и петдесет и седем, почитаеми съдия.
— Възражение!
— На какво основание, господин Пол?
Уесли започна да заеква. Гневът го завладя и замъгли мисленето му.
— Почитаеми съдия? — попита Ярдли.
— Веществените доказателства се приемат.
Ярдли отново се обърна към Хил.
— Какво се случи, след като прекарахте деня на хиподрума?
— Уесли дойде и се срещнахме отпред вечерта. Той изглеждаше много щастлив и отпуснат. Попитах го какво е станало и Уесли отговори, че го е направил.
— Какво си помислихте, че означава това?
— Помислих, че означава, че я е убил. И го попитах. Той каза, че тя скочила от колата, когато осъзнала какво е намислил, и че се наложило да я гони. Настигнал я, грабнал камък и ѝ разбил главата.
— Но как я е убедил да отиде с него на уединено място в пустинята?
— Госпожица Русо не отиваше в спортната зала, както е казала на майка си. Уесли ѝ казал, че има изненада за нея на онова място в пустинята, и отначало тя не се съпротивлявала. — Хил погледна Уесли. — Той каза, че най-голямо удоволствие му доставило, когато видял очите ѝ, щом осъзнала защо всъщност са там.