Уесли скочи на крака.
— Това е пародия на всичко, което представлява нашата система на правораздаване. Вие току-що повърнахте върху всеки принцип…
— Господин Пол — строго го прекъсна Агби. — Дадох ви няколко пъти шанс. Федерални маршали, моля, изведете господин Пол от съдебната зала.
Федералните маршали тръгнаха към Уесли. Той грабна стола си и го тресна в лицето на единия, а после се хвърли към Ярдли. Чантата ѝ беше на стола до нея и ръката ѝ вече беше вътре. Ярдли извади флакон лютив спрей и напръска лицето му. Уесли изкрещя и затвори очи. Залата се изпълни с острата смрад на парливи химични вещества. Друг федерален маршал прескочи масата на защитата и повали на пода Уесли.
76.
Мотел „Ред Сън“ се състоеше от две отделни сгради, обърнати с лице една срещу друга. Частният детектив Паркър беше наел стая в по-отдалечената от улицата сграда, под фалшиво име, с чужда кредитна карта, но не беше сменил регистрационните табели на колата си под наем. Улична камера на пункт за пътни такси беше заснела номера, който вече беше обявен за издирване, и скоро след това откриха и мотела, където беше отседнал Паркър. Частният детектив имаше билет за самолет за Мексико, който трябваше да излети след три часа.
Болдуин нахлузи кевларената жилетка. Няколко полицаи вече бяха на мястото и обкръжиха мотела. Двама агенти на ФБР заеха позиции, а Болдуин изостана малко, за да се подготви. Той провери пълнителя на пистолета си „Глок“ и освободи предпазителя.
Полицаите заобиколиха отзад. Болдуин последва двамата агенти до вратата на стаята на Паркър и погледна през прозореца, но завесите бяха дръпнати. Застанаха от двете страни на вратата и едно ченге дотича с таран.
Болдуин вдигна три пръста и отброи: три… две… едно.
Разбиха вратата и той извика:
— ФБР!
Първият изстрел прозвуча като взривяване на фойерверк в тъпанчето на ухото му. Паркър седеше на леглото с пушка в ръцете. Единият от полицаите до Болдуин се строполи на земята. Болдуин затаи дъх, когато Паркър насочи пушката към него. Паркър стреля, но не улучи, и куршумът се заби в стената.
Болдуин стреля два пъти. И двата куршума попаднаха в главата на Паркър точно над дясното му око. Той политна назад на леглото и изпусна пушката. Болдуин я изрита настрана. Кръвта потече от Паркър и като поток напои леглото.
77.
На другия ден съдебните заседатели бяха свикани отново. Уесли напразно се беше опитал да пледира за неправилно проведен съдебен процес, но аргументите на Ярдли и цитирането на случаи от съдебната практика бяха потвърдили онова, което съдията вече знаеше: подсъдимият не можеше да иска неправилно проведен съдебен процес заради собственото си лошо поведение, иначе всеки обвиняем във всяко съдебно дело, когато почувства, че ще бъде осъден, можеше да направи нещо неочаквано и да поиска неправилно проведен съдебен процес.
Доминик Хил довърши показанията си и обясни подробно как Уесли му е показал пръстена и кичура коса на Джордан. Уесли се опита да го подложи на кръстосан разпит, но сега беше с белезници и вериги и беше загубил хладнокръвие. За всички в съдебната зала беше очевидно, че съдебните заседатели не зачитат думите му.
Хил напусна свидетелската скамейка. Агби се обърна към Уесли и попита:
— Имате ли други свидетели, господин Пол?
— Не — подигравателно отговори той. — Предполагам, че това е правосъдието сега в тази страна, нали, почитаеми съдия? Позволява на един човек да даде показания в съда и да лъже най-нагло. Позволява прокуратурата да му бъде съучастник и невинен човек да страда заради това. Уверявам ви, госпожо съдия, всичко не е свършило и Апелативният съд, не вие или тези съдебни заседатели, ще реши съдбата ми.
— Отбелязано е. Ако няма други свидетели, бих искала да направим почивка, преди да започнем със заключителните изявления.
Разискванията на съдебните заседатели варират по времетраене. В практиката на Ярдли едно обсъждане беше продължило единайсет дни, а друго — по-малко от петнайсет минути. Докато отвеждаха съдебните заседатели в стаята за размисъл, след като двете страни изнесоха заключителните си пледоарии, Ярдли наблюдаваше лицата им. Една жена погледна Уесли с неприкрито отвращение. Той също я забеляза и извика:
— Какво зяпаш, по дяволите?
Щом те излязоха, Ярдли се обърна към Уесли, зад когото стоеше федерален маршал.
— Не свърши добра адвокатска работа, Уесли. Съдебните заседатели те мразят и в червата.
— Те са негодни за нищо попови лъжички. Това изобщо не е свършило, ще се борим в апелативни съдилища в продължение на години и ако имам и най-малката възможност, ще представя делото във Върховния съд.