Криминалното разследване не е начинът, по който може да се залови такъв престъпник.
Дрехите в гардероба на съпрузите Олсън имаха вид, сякаш са от морга. Ярката флуоресцентна светлина им придаваше зеленикав оттенък, все едно гният, ще се разложат и ще изчезнат заедно с труповете на двамата съпрузи.
Ярдли си помисли, че това е невъзможно и че възприятията ѝ изопачават нещата. Може би е време да си тръгва.
На най-горния рафт в гардероба имаше пакети с неразопаковани играчки.
Ярдли излезе от стаята и угаси лампите. Тръгна към кухнята и забеляза стаята на Айзак. Беше на не повече от три метра от спалнята на родителите му. Ярдли отвори на телефона си писмен запис от разпита на момченцето в Центъра за детско правосъдие. Беше казало, че не е чуло нищо в онази нощ. Ярдли се запита дали Райън Олсън не си е помислил, че извършителят ще убие и Айзак, и затова се е борил, въпреки че кръвта му е изтичала.
Въздъхна тихо, докато оглеждаше стаята на детето.
От данните на писмения запис на разпита Ярдли разбра, че рожденият ден на Айзак е следващата седмица. Тя се върна в спалнята на родителите, взе трите пакета с играчки и угаси осветлението в цялата къща.
Ярдли върна ключа на полицая и той си тръгна, а тя седна на стъпалата пред къщата и се загледа в града. В двора на местната гимназия имаше футболен мач и Ярдли чуваше виковете на говорителя и радостните възгласи на зрителите. После набра номера на Болдуин.
— Да!
— Утре ще кажа на Рой, че искам да съм наблюдаващ прокурор по случая. Не ми предстоят други съдебни процеси, само няколко висящи дела, които ще бъдат приключени.
— Нямам думи да ти опиша колко съм ти признателен, Джес!
— Предполагам, че Айзак е в приемно семейство, бих искала да знам адреса им, имам подаръци за рождения му ден.
8.
Сутринта Ярдли уведоми шефа си Рой Лю, че иска да бъде наблюдаващ прокурор по случаите със съпружеските двойки Дийн и Олсън. Той се съгласи.
Ярдли беше наясно, че да си федерален прокурор, е наистина добър късмет. Щатските прокурори бяха претрупани с работа и почти нямаха време да помагат в разследвания или разпити. Федералните прокурори обаче можеха да си избират делата и разполагаха с колкото време им е необходимо. Щатският прокурор можеше да разпита потърпевшия само веднъж преди процеса, Ярдли можеше да го разпита десет пъти, ако желае. Можеше да изпрати ФБР да събере веществени доказателства, от които се нуждае, и да откаже случаи, ако прецени, че не е необходимо да се повдигне съдебно преследване… Ако беше щатски прокурор, Ярдли нямаше да има време да помогне на Болдуин.
Погледна си часовника. Полицията на Сейнт Джордж щеше да проведе съвещание за съпрузите Олсън след един час и Болдуин попита дали тя ще може да отиде там с него. Чакаше го пред сградата, а черният форд мустанг спря пред нея. Ортис седеше на предната седалка, до шофьора, така че Ярдли се качи отзад. В колата миришеше на топла естествена кожа и освежител за въздух с аромат на череши, окачен на огледалото за обратно виждане. Болдуин протегна ръка назад и ѝ подаде чаша кафе.
Излязоха на магистралата и се отправиха към Юта.
— Дължа му двайсет кинта — обади се Ортис.
— За какво? — попита Ярдли.
— Хванахме се на бас, че ти няма да се съгласиш! Повечето прокурори не поемат допълнителна работа, ако не им се налага.
Полицията на Сейнт Джордж се помещаваше в квадратна тухлена постройка на един хълм, сградите наоколо бяха с офиси.
Вътре беше чисто, не се чуваха груби крясъци на арестанти в килиите, както в други полицейски участъци в по-многолюдни градове. В голямо помещение бяха седнали двайсетина полицаи, масите бяха същите като в училищните класни стаи. Наблюдаващият командир и един сержант, седнали най-отпред, станаха и се ръкуваха с Болдуин и Ортис. Ярдли се облегна на стената и опита да не се набива на очи.
— И така, моля всички да седнат — каза наблюдаващият командир, едър мъж с коремче. — Днес с нас са агент Ортис и агент Болдуин, които ще говорят за съпрузите Олсън. И преди да започнем, искам да кажа нещо — чух, някои от вас да казват, че това е работа на сериен убиец. Не желая да се говори така за случая, чухте ли? Последното, което ни трябва, е хората да се паникьосат. Това не е убийство на Тъмния Казанова. Доколкото знаят медиите и доколкото се отнася до нашите доклади, това е неразкрито убийство — и толкова. — Комисарят погледна Болдуин. — Какво можете да ни кажете по случая, агент Болдуин?