Двете се прегърнаха и след това Изабела си тръгна. Ярдли остана в съдебната зала, след като всички излязоха. Приближи се до галерията на съдебните заседатели и докосна дървения парапет пред седалките. На лицето ѝ се появи усмивка и тя си пое дълбоко дъх, искаше да запомни мириса на съдебната зала в този момент. После излезе.
79.
Ярдли тичаше през каньоните близо до дома ѝ. Пясъчна буря брулеше лицето ѝ, докато се спускаше по планината обратно към цивилизацията. Тара ѝ изпрати съобщение, за да я попита дали може да пренощува при една приятелка тази вечер.
Тара се върна от ранчото на баба си и дядо си, за да се яви на приемните изпити за Университета на Невада в Лас Вегас за програмата по математика. Бяха я изпитали за ниво докторска степен и ѝ бяха разрешили да се запише. Тя беше най-младият студент, приеман някога в докторска програма в щата.
Ярдли поиска отпуск от прокуратурата и Рой Лю ѝ го разреши. Тя щеше да замине за ранчото утре заедно с дъщеря си.
За ранчото на семейство Кал Ярдли най-ясно си спомняше студената мъгла сутрин, която бързо се разсейваше. Свежият въздух изпълваше дробовете ѝ с ледено парене и ѝ харесваше усещането сякаш лицето ѝ всеки миг ще замръзне… Ярдли с нетърпение очакваше да напусне неоновите светлини и изпаренията на Лас Вегас.
Бети, майката на Еди, веднъж ѝ беше казала, че когато бил малък, синът ѝ обичал студените утринни мъгли, и често го намирала да се разхожда сам в близката гора. Разказа го с тъга и обич, сякаш той е ходел там да бере цветя. Ярдли си го представи да прави много по-зловещи неща, скрит от мъглата и дърветата като хищник с камуфлажна окраска.
Семейство Кал имаха къща за гости, която предложиха на Ярдли и Тара. Ярдли прие, но щеше да бъде само временно. Знаеше, че не може да напусне завинаги Лас Вегас, още не. Но остави Тара да реши сама за себе си. Изпитваше силни терзания, като си помислеше как ще живее без нея, но семейство Кал бяха на години и искаше Тара да прекара с тях колкото е възможно повече време. Стивън я беше уведомил, че ще оставят всичко, което имат, на нея, но тя му каза да го завещаят на Тара.
Ярдли спря да тича и се охлади с бавно вървене. Провери телефона си и видя, че Оскар Ортис ѝ е изпратил снимка — Емилия на втория ѝ рожден ден — и съобщение, което гласеше: Съжалявам, но смятам непрекъснато да правя снимки. Това накара Ярдли да се усмихне.
Скоро след процеса на Уесли Пол Ярдли настоя прокуратурата и ФБР отново да отидат от къща в къща и да разлепят листовки навсякъде между дома на Ортис и апартамента на Уесли. Тя постоянно тормозеше всеки водещ на новините да отделят на Емилия повече ефирно време и дори успя да осигури специално половинчасово предаване за изчезването ѝ по една от кабелните телевизии.
ФБР помогнаха, доколкото могат, но нямаха достатъчно свободни хора, а издирването беше мащабно начинание. На всичко отгоре никой освен Ярдли, изглежда, не вярваше, че Емилия все още е жива.
Ярдли събра доброволци, за да помагат в търсенето през свободното си време, а Тара започна кампания в социалните мрежи, с която набра още хора. Скоро имаше двеста души, които чукаха по вратите и разлепваха листовки вечер и през уикендите.
Една жена, която живееше на двайсетина минути от апартамента на Уесли, видяла листовките и се обади на полицията. Тя беше самотна майка, която гледаше деца през деня, и каза на полицията, че един баща на момиченце ѝ платил седем хиляди и петстотин долара, за да се грижи за бебето два месеца. Бащата казал, че трябва спешно да замине за Европа по работа. След като изминали два месеца и той не ѝ се обадил, жената опитала да се свърже с него. Телефонният му номер вече не работел, а домашният адрес, който ѝ дал, вече не съществувал. Тя се страхувала да се обади на полицията, защото била нелегална имигрантка — нещо, на което Уесли несъмнено е разчитал.
Жената каза, че бащата се свързал с нея един месец, преди да остави бебето, и ѝ съобщил, че всеки момент може да му се обадят да замине.
Тя не знаела какво да прави с детето, затова задържала момиченцето, надявайки се, че бащата ще дойде.
Жената разпозна Уесли Пол на очна ставка като мъжът, оставил Емилия при нея. Прокуратурата му предяви обвинение за отвличане и делото предстоеше.
На Ортис му беше позволено да запази значката си. Прехвърлиха го в отдела за банкови измами, където по цял ден щеше да седи зад бюро, и Болдуин обясни на Ярдли, че Ортис е изключително доволен.