— Психопатологията на имитаторите е коренно различна от тази на извършителите, на които подражават. Имитаторът е по-скоро преследвач, отколкото сериен сексуален хищник. За имитаторите убийството е средство за постигане на целта, докато за истинския сексуален садист самото убийство е целта. Затова се опасявам, че моето… минало няма да е от полза в този случай. Ще трябва да заловим убиеца само с добрата старомодна полицейска работа.
— Ето защо е много важно да споделяме всичко, което научим — намеси се Болдуин. — Знам всичко за състезанието по перчене, в което може да се впуснем, и кой какво е направил и кога. Не ми пука дали ще получа заслуги. Не искам името си във вестниците. Искам някой от вас да залови извършителя, или той да се самоубие, или да го удари гръм, да го вземат дяволите! Все ми е едно! Искам само да го спрем! И много ви моля, не пропускайте никакви следи. Да хванем копелето и да гледаме как го изпържват за злодеянията му!
Няколко полицаи кимнаха, а наблюдаващият комисар отговори на няколко въпроса. Пак щяха да разпитат хората в квартала на семейство Олсън, само че няколко преки по-нататък, надявайки се, че някой съсед може да е видял непознат.
Ярдли добре знаеше колко е безсмислено това. Еди Кал действаше само нощем. Преди да излезе, той я целуваше и ѝ казваше, че има вдъхновение и трябва да отиде в ателието да рисува. Веднъж майка му се обади късно вечерта и двете с Ярдли си говориха колко усилено работи Еди. Ярдли все още водеше Тара всяка година в ранчото на семейство Кал да види баба си и дядо си. Сега се запита дали споменът за онзи разговор предизвиква чувство на гадене и у майка му.
Колко ли пъти е лягал в леглото при мен, след като жестоко е заклал някое семейство? Дали първо се е изкъпвал в нашата баня, измивайки кръвта в същата вана, в която се къпех и аз?
В съзнанието ѝ изплува образът на голото ѝ тяло във вана, преливаща от тъмна кръв.
Ярдли забеляза, че ръцете ѝ треперят, притисна ги една в друга и ги пусна надолу, за да не види някой.
Съвещанието свърши и наблюдаващият командир се ръкува с Ортис и Болдуин и кимна на Ярдли, докато полицаите се изнизваха навън.
— Проверихте ли сексуалните насилници? — обърна се Ярдли към Болдуин.
— Разпитахме всички в северен Лас Вегас и днес ще започнем в окръг Вашингтон.
В разследванията на серийни убийства регистрираните сексуални насилници бяха истинска черна съкровищница на потенциални заподозрени. Бяха необходими много хора, за да се разпитат всички в района, но с възможностите на ФБР и съдействието на местната полиция, Ярдли не се съмняваше, че това е приоритет, трябваше да се предотврати евентуалната паника в обществото, че случаите са дело на сериен убиец.
— Искам да помогна.
Болдуин се втренчи в нея.
— Сигурна ли си, Джес?
— Да.
— Джес, може би не е необходимо…
— Добре съм, Кейсън, не се тревожи.
Той продължи да я гледа изпитателно и после каза:
— Оскар ще говори с някои от надзорниците и след това ще тръгне да разпитва. Аз имам среща със специалния агент, отговарящ за разследването, за да го осведомя как вървят нещата, и после ще се срещна с вас двамата. — Болдуин замълча за момент и погледна към полицаите, които излизаха от стаята. — Ако се стигне до точка, когато усещаш, че вече не издържаш, няма нищо срамно… Никой случай не си струва психичното ти здраве.
— Ако извършителят наистина е имитатор, значи Еди е виновен и за тези убийства. По-рано не можех да направя нищо, но сега мога.
Болдуин пъхна ръце в джобовете си и долната му устна леко се повдигна над горната. Правеше това, когато обмисля нещо.
— Добре, само не забравяй, че това не е Еди Кал и че не дължиш нищо на жертвите.
— Обясни го на Айзак Олсън…
9.
До вечерта Ярдли и Ортис разпитаха осем души. Ярдли усещаше болки в гърба и беше гладна. Повечето закононарушители имаха приемливо алиби и малцината, които казаха, че са били сами вкъщи, не отговаряха на профила, който имаше предвид Ярдли. Те щяха да бъдат отхвърлени като заподозрени, след като се потвърди използваният интернет и данните от мобилните им телефони.
Харесваше ѝ Ортис. Докато пътуваха с колата, той говореше за новородената си дъщеричка и как е започнал да работи в правоприлагането. Ярдли беше любопитна дали Ортис знае повече за детството на Болдуин и убийството на майка му, но той каза, че Болдуин никога не говори за това.
— Има нещо, което си умирам да те попитам, но не знам дали е удобно — започна Ортис по пътя към последния разпит за деня.