— Всичко е наред, добре си… Няма да те нараня.
Младата жена ридаеше неудържимо, тялото ѝ се свлече на пода. Отпусна глава на стената, без да е в състояние дори да диша. Ярдли отлепи тиксото от устата ѝ.
— Моля те… моля те, изведи ме от тук. Моля те!
— Знам, знам — отвърна Ярдли, опитвайки се да я успокои, после се обади на 911 и поиска да изпратят линейка. — Може да чакаме навън, хайде. Полицията и линейката идват.
Излязоха във вътрешния двор и се отправиха към паркинга, а в същия момент се върна и Ортис. Той ококори очи от изумление.
— Мамка му!
Ярдли се облегна на кадилака на Ортис и се загледа в парамедиците, които преглеждаха младата жена в задната част на линейката. Няколко униформени полицаи придружаваха Ортис и Болдуин, които разпитваха съседите и оглеждаха апартамента на Дилбърт Морган. Болдуин се приближи до Ярдли.
— Не трябваше да ти позволявам да идваш тук, беше много глупаво от моя страна.
— Нищо ми няма, Кейсън.
— Да, но можеше да пострадаш. Ами ако онзи се беше върнал? Изложих те на риск и съжалявам, Джес.
— Не си направил нищо лошо, аз реших да вляза в апартамента, можеше да си седя в колата. Изборът не беше твой. — Ярдли врътна глава към младата жена. — Коя е тя?
— Рейчъл Милър, гаджето на Дилбърт. Каза, че снощи изтрещял. Отишла при него и Дилбърт крачел из апартамента и мърморел под носа си. Казал нещо от сорта, че и тя е замесена, завързал я и я набутал в дрешника.
— Намерих антипсихотици в банята. Той може да е получил психотичен срив. Хванаха ли го?
Болдуин поклати глава.
— Избягал е в пясъчните дюни. Сигурен съм, че скоро ще го открият.
— Намерихте ли нещо в жилището му?
Той въздъхна и отново насочи поглед към Рейчъл.
— Все още нищо. Няма оръжие, нито дори кухненски ножове. Вероятно не държи такива неща заради положението си. Оставил е телефона си и казах на техническия специалист от полицията на Сейнт Джордж да го отключи, за да видим какво има в него… Какво мислиш, Джес? Дилбърт Морган май наистина се вписва в твоя профил.
— Не е профил, само някои догадки в най-широк смисъл. Представих ги на полицията, защото ти ме накара да говоря пред тях. Иначе нямам представа какъв човек търсим. Трябва да се консултираш с Даниъл.
Доктор Даниъл Сарт, за когото Ярдли спомена пред полицаите от Сейнт Джордж, беше съставил списък на характерните особености на психопатите. ФБР често се обръщаше към него, за да изготвя профили на престъпници и да помага с тактика на разпитите, след като заподозрените са заловени. Той помогна на Ярдли да разбере как психопатите и социопатите тълкуват света, а тя му помогна да разбере как е по-добре да провежда кръстосан разпит в съда след едно особено лошо представяне в процес, където подсъдимият беше обвинен, че е взривил с бомба бившите си работодатели.
Болдуин кимна.
— Обадих му се миналата седмица, след като разбрах, че по всяка вероятност става въпрос за имитатор. Сарт каза, че ще прегледа материалите от разследването и ще ми се обади. — Той се вгледа в Ярдли. — Но ти какво мислиш? Просто предположение?
— Мисля, че убиецът на съпрузите Олсън и Дийн е изключително добре организиран и предвидлив, не е човек с параноични заблуди и психотични сривове и на външен вид изглежда нормален.
Болдуин отмести поглед към апартамента.
— И аз мисля така… Но никога не се знае, може пък да сме извадили късмет.
10.
Докато се прибираше вкъщи, Ярдли усети, че умората пълзи нагоре по краката и мускулите ѝ. Все едно е болна… С Ортис така и не си купиха бургери, но в момента последното, което иска, беше да яде.
Уесли ѝ беше оставил бележка, че отива в безплатна клиника като част от работата си за Центъра за детско правосъдие и че ще се върне към девет. Вратата на стаята на Тара беше затворена — и вероятно заключена. Ярдли се заслуша и я чу, че говори по телефона с Кевин. Докосна леко вратата и после отиде в кухнята.
Извади зеленчуци от хладилника, направи си салата и положи усилия да хапне малко. Тара излезе от стаята си и без да пророни нито дума, си взе газирана напитка от хладилника.
— Тара?
— Какво?
— Мисля, че трябва да поговорим за Кевин.
Тара пристъпи към майка си и се облегна на кухненската маса.
— Какво за него?
— Говорих с полицая, който отговаря за училището, след случката с алкохола онзи ден. Миналата година Кевин бил заподозрян, че приятелката му е забременяла от него. Преместила се в друго училище, предполагам, че той не ти е казал. И знаеш ли, Тара, за малко не са го арестували миналата седмица, защото се опитал да открадне кола на училищния паркинг.