Ярдли се заслуша в успокояващия звук на водата, докато телефонът ѝ сигнализира за получено съобщение. Беше от Болдуин. Заловили Дилбърт Морган.
11.
В стаята за разпити в полицията на Сейнт Джордж имаше само една маса, няколко стола и прозорец, който гледаше към дърветата между сградите и съседните офиси, всичките тъмни по това време на вечерта. Телевизионните сериали изобразяват полицейската работа с еднопосочни огледала и сложни записващи устройства, но в действителност рядко е така. Реалността е, че всеки път, когато изпадне в бюджетен дефицит, градската управа орязва финансирането на полицията и им казва да правят повече с по-малко пари. Хората рядко разбират, че не детективската работа, а технологията е отговорна за повечето арести, затова когато полицаят има лаптоп отпреди петнайсет години в патрулната си кола, той не може да направи връзките, които би могъл да направи, ако имаше нов компютър, свързан с база данни на всяка правоприлагаща агенция в страната. Серийните сексуални хищници бяха майстори в изплъзването през пролуките на неведението, които се образуват между различните правоприлагащи агенции.
Ярдли наблюдаваше Дилбърт Морган през квадратното прозорче на вратата на стаята за разпити. Имаше нервни тикове и ръцете му трепереха толкова силно, че му беше трудно да ги държи на масата, а пръстите му неволно барабаняха по нея.
Убиецът на съпрузите Олсън и Дийн най-вероятно беше спокоен и хладнокръвен. Дори в полицейски участък, пулсът му би останал слаб и равномерен и той би се усмихвал и отговарял любезно на въпросите, деликатно и изкусно отхвърляйки обвиненията. Дилбърт Морган — обратно — имаше вид на човек, който всеки момент ще получи сърдечен удар.
Болдуин стоеше пред стаята за разпити с Ярдли и говореше по телефона с доктор Сарт от Бостън. Ярдли чуваше разговора им.
— Не съм сигурен дали той се вписва в профила, който съставям — каза Сарт. — Повечето сексуални хищници се гордеят с постиженията си и нямат търпение да се похвалят, но този човек доста се е постарал да остане неоткрит. Той не иска внимание. Поне все още. Вашият неизвестен извършител, човекът, убил съпрузите Олсън и Дийн, не би държал завързана жена в дрешника си и не би избягал, когато може да говори с вас и да ви отклони от вярната следа.
Думата „постижения“, която употреби Сарт за убийствата, накара Ярдли да почувства отвращение.
— Прегледай психиатричните досиета, които ти изпращам — рече Болдуин. — Когато е бил на двайсет и една години, му е поставена диагноза параноидна шизофрения и е прекарал по-голямата част от живота си в различни институции. Проверихме какви лекарства са му предписани и той, изглежда, е спрял да ги взима преди два месеца.
— Той може би е твърде нестабилен, за да го разпитвате в момента, Кейсън. Може да изчакате и да го разпитате, когато е спокоен и си е взел лекарствата. Тогава може дори да съжали за действията си и да е готов да ги обсъди.
Ортис се приближи с кенче газирана напитка в ръката.
— Когато дойде на себе си, Морган може да поиска адвокат, и аз ще изпусна шансовете си — каза Болдуин. — Мога ли да направя нещо, за да го накарам да избухне и да се разприказва? Ако той загуби контрол, може би ще…
— Знаеш, че никога няма да ти помогна с такова нещо, нали?
Болдуин въздъхна.
— Да, знам, но си струваше да опитам. Благодаря, докторе.
Ярдли се вгледа в него. Веднъж Болдуин се беше свързал със свидетелка, готова да даде показания срещу сериен изнасилвач. Защитата твърдеше, че Болдуин ѝ е показал снимки на обвиняемия преди очната ставка. Болдуин отрече, както и свидетелката, но Ярдли се питаше дали все пак това не е вярно. Тя не се съмняваше, че мотивите му са чисти, но имаше тънка граница между силния натиск за обоснована присъда и осъждането на невинен човек. Като прокурор Ярдли не можеше да позволи тази граница да бъде премината.
Болдуин затвори.
— Готов ли си, Ортис?
— След теб — отвърна вежливо той.
Двамата влязоха в стаята за разпити, а Ярдли продължи да наблюдава през стъклото. Дилбърт Морган се поклащаше напред и назад, скръстил ръце на гърдите. Носеше очила, които се бяха смъкнали до половината му нос. Слабото му тяло приличаше на оживяла фигурка на човече, нарисувано по детски с кръгчета и чертички. Ярдли забеляза, че устните му са толкова напукани, че кървят.
— Ис-с-кам у д-дома.
Той говореше, заеквайки силно, и отбягваше погледите им. Ортис отвори газираната напитка и я сложи пред него.
— Жаден ли си, Дилбърт? Доста време беше в пясъчните дюни.