Морган взе напитката и дълго пи. Част от течността потече по брадичката и ризата му. Той се оригна и остави кенчето, а после отново скръсти ръце на гърдите и започна да се поклаща напред и назад. Болдуин и Ортис седнаха срещу него.
— Рейчъл е добре — каза Болдуин. — Тя искаше да знаеш, че е добре. — Той направи пауза. — Помниш ли какво се случи, Дилбърт?
— Т-тя щ-щеше да ме п-предаде.
— За какво да те предаде?
— Ис-с-кам д-да с-си отида у д-дома.
— Знам, Дилбърт, но не можем да те пуснем, докато не разберем какво е станало. Ти можеше сериозно да нараниш Рейчъл. А аз знам, че не си искал да я нараниш, нали?
Морган силно разтърси глава.
— Дилбърт, наранявал ли си някой друг така, както нарани Рейчъл? — попита Ортис. — Знам, че не искаш да нараняваш никого, но има ли още някой?
— Ис-с-кам д-да с-си отида у д-дома.
— Знам, но не можем да те пуснем…
Ярдли отвори вратата.
— Кейсън, може ли за минутка, моля?
Болдуин се облегна назад на стола.
— Не може ли да почакаме?
— Не.
Той погледна Ортис, който повдигна рамене. Двамата станаха и отидоха при Ярдли.
— Какво има? — попита Болдуин, след като затвориха вратата на стаята за разпити.
— Очевидно не е той.
Болдуин погледна Морган през стъклото.
— Все още не знаем…
— Кейсън, не е той.
— Остави ме да приключа с него и ще решим, Джесика.
— Добре, но не се чувствам удобно, когато вие двамата се съюзявате и се нахвърляте срещу психичноболен заподозрян, без той да има адвокат. — Тя извади телефона си и се обади на дежурната линия на офиса на служебните адвокати. — Аз съм Джесика Ярдли от прокуратурата. Трябва ми адвокат в полицейския участък в Сейнт Джордж за някой си Дилбърт Морган, когото разследват за убийство. — Ярдли погледна Болдуин. — ФБР има двама агенти тук, агент Болдуин и агент Ортис, и бих искала господин Морган да бъде представляван от адвокат, ако реши да говори с тях.
Дежурният ѝ каза, че ще изпрати някого до един час.
— Морган не поиска адвокат — намръщи се Болдуин.
Ярдли прибра телефона си.
— Някой ще дойде до един час. Обади ми се след това и ми кажи дали адвокатът е решил да позволи на клиента си да говори. — Ярдли се обърна и тръгна към изхода, без да дочака отговор.
— Тя ми харесва — каза Ортис. — Държи под контрол тъпия ти задник.
12.
От разговори в прокуратурата Ярдли чу, че Дилбърт Морган е оневинен като заподозрян за убийствата на съпрузите Олсън и Дийн. Приятелката му Рейчъл била с него и в двете нощи и двамата дори бяха заснети от камера в денонощна аптека в единайсет вечерта, когато са убити Олсън. Болдуин не ѝ се обади и тя се запита дали той вече не съжалява, че я е помолил да помага в разследването.
Минаваше един и Ярдли се приготви да излезе да обядва, когато Болдуин се появи на вратата на кабинета ѝ.
— Здравей — каза той.
Тя отново седна на стола.
— Здравей.
Болдуин се облегна на вратата, пъхнал ръце в джобовете си.
— Как спа?
— Добре. А ти?
Той се усмихна.
— Мразя неловкия разговор за незначителни неща.
— Кой казва, че е неловък?
Болдуин седна срещу нея.
— Виж, съжалявам, ти си сто процента права. Всичко, което бих изтръгнал от него, нямаше да бъде признато в съда. Не знам какво ме прихвана.
— Ловецът прави повечето грешки, когато е най-близо до жертвата. Или поне така са ми казвали.
— Баща ми ме водеше на лов. След като мама почина, той реши, че това е начин да се сближим. И ти си абсолютно права, вълнението от лова замъглява мисленето. Затова, прощаваш ли ми?
Той каза, че майка му е „починала“, а не „убита“. Ярдли се запита дали нещо не го е накарало да преосмисли смъртта ѝ, или му е по-лесно да не употребява думата „убита“.
— Няма какво да ти прощавам. Е, какъв е планът сега?
— Планът е да седим със скръстени ръце и да чакаме, защото не можем да направим нищо, по дяволите, Джес! Не научихме нищо от повторния разпит на съседите в квартала на семейство Олсън и извършителят сигурно възнамерява да убие отново след по-малко от две седмици!
— Ти нямаш вина, Кейсън, по тъмните сенки под очите ти разбирам, че не спиш заради този случай. Ти правиш всичко възможно, не се обвинявай.
Болдуин поклати глава.
— Непрекъснато си представям следващото местопрестъпление. Ти не влезе, когато това беше прясно. Повикаха ме в нощта, когато бяха убити съпрузите Олсън. Снимките не отразяват истинската картина. Бях забравил, че човешкото тяло съдържа толкова много кръв… Всъщност спомних си за ловните експедиции с татко. Понякога той окачваше на дърво елена и прерязваше гърлото му, за да изтече кръвта. Убиецът, изглежда, е направил точно това с жертвите. — Болдуин потърка лицето си с ръце. — Мисля, че ще видя още едно прясно местопрестъпление.