— Предпазна мярка, в града имаше няколко влизания с взлом и бяха нападнати хора. Трябва да разследваме такива случаи. На ваше място вероятно бих казал на фирмата за аларми да дойде и да провери всичко. Може да поискате да си вземете куче.
Майлс погледна първо единия агент, после другия.
— Момчета, плашите ме, какво става?
Ортис отвори уста да каже нещо, но Болдуин го изпревари.
— Както казах, само предпазни мерки.
Майлс кимна.
— Добре, е, ще им кажа да дойдат и да проверят всичко.
Двамата агенти тръгнаха през моравата към съседа в южната страна.
— Не мислиш ли, че трябваше да му кажем? — попита Ортис, когато се отдалечиха достатъчно.
— Има ли смисъл? Само може да простреля хлапето си, което се връща у дома късно вечерта.
— Аз бих искал да знам.
— Какво? Някакъв тип с униформа на фирма за аларми идва и проверява алармата и нищо. И без това скоро ще чуят за убийствата, пък и аз му казах, че е имало влизания с взлом и нападения. Не е необходимо да знае подробностите.
Възрастен мъж отвори вратата, беше с халат и косата му беше мокра, сякаш току-що е излязъл от банята.
Болдуин показа служебната си карта и попита:
— Бил Кокс?
— Да, най-после сте дошли за проклетите коли, които минават с бясна скорост от тук, нали? Ей там има един младеж с камаро и…
— Господин Кокс, дошли сме за представителя на фирмата за аларми, когото сте видели край дома на съседите ви Джей и Розалин.
Кокс спусна ръката си, която сочеше към отсрещната страна на улицата.
— О! Така ли? Кога?
Болдуин и Ортис се спогледаха.
— Преди два дни. Можете ли да опишете човека, когото видяхте?
Кокс се замисли за момент и Болдуин видя помътнелия поглед, какъвто имаше баба му през повечето време в края на живота си, преди да започне да говори за мача от Световните серии, на който баща ѝ щял да я води за дванайсетия ѝ рожден ден…
— Не си спомням — отговори Кокс. — Мисля, че беше бял.
— А помните ли какъв цвят беше косата му? — попита Ортис. — Имаше ли татуировки или нещо подобно? Нещо, което може да ни послужи, за да го разпознаем?
Кокс махна пренебрежително с ръка.
— Не знам, кой помни такива неща?
— Ако го видите отново, ще ми направите ли една услуга? Бихте ли го снимали? Ако го направите, ще говоря с младежа отсреща за бясната скорост — каза Болдуин.
Кокс го изгледа подозрително и рече:
— Добре.
Агентите тръгнаха и пресякоха улицата, за да разговарят с Колийн Бойл, съседката, която също видяла служителя на фирмата за аларми, но една тийнейджърка отвори вратата и каза, че майка ѝ ще се върне по-късно вечерта. Болдуин остави визитната си картичка, после се качиха в колата.
— Ще изпратя полицейски художник при Кокс.
— Той е изкуфял, Оскар. Деменция… Виждал съм и преди това нещо, не може да ни помогне. Може да се обадим на Марш от местната полиция и да му кажем да изпрати тук още патрулни коли, но не можем нищо повече да направим. Полицаят е бил прав — служителите на фирми често бъркат адресите. Ще проверим всички фирми за аларми в града, ето това ще направим. — Болдуин потърка с ръце лицето си. — Пък и извършителят едва ли е толкова глупав, че да идва през деня, той ще дойде посред нощ, когато всички спят.
Ортис погледна към къщата на семейство Майлс.
— Дано да си прав, Кейсън.
— Ако греша, дълго време ще се чувстваме гадно.
15.
Сърцето на Ярдли сякаш пропусна един удар. Тя погледна ръцете си и видя, че кожата ѝ е настръхнала, въпреки че в стаята беше топло.
Еди Кал изглеждаше различно. Някога дългата му коса беше подстригана късо и вече прошарена. Леко наболата брада на лицето му беше бяла, въпреки че само няколко години бе по-голям от нейните трийсет и осем. Раменете му, единствената част от него освен лицето и врата, която не беше покрита с белия затворнически гащеризон, бяха бледи и мускулести.
Последния път, когато Ярдли го видя, той я порази. Дори когато ѝ каза сбогом… Неустоимият чар, който притежаваше Еди Кал от момента, когато го срещна.
Каза, че се е опитал да спре, целуна я, после хукна към прозореца в банята на апартамента им и скочи върху покрива на гаража долу. Сигурно се беше готвил за този момент, защото веднага хукна към капака на канализацията на паркинга, спусна се вътре и изчезна. Остави я на екип на специалните сили, които я простряха на пода, докато крещеше, че е бременна.
След това, за три седмици, извърши поредица престъпления в два щата. Първо уби възрастна двойка на една бензиностанция, ударил съпруга по главата с голям камък с толкова злоба, че му разбил черепа, откраднал колата им и по-късно същата вечер съпругата беше намерена край пътя. Удушена. След няколко дни нахлул с взлом в нечий дом и удавил самотна двайсет и няколко годишна жена във ваната и взел парите и бижутата. Престъплението, което наистина вбеси Ярдли, беше семейството, чийто миниван Кал изблъскал от пътя. Обрал ги, убил бащата и наранил майката и децата.