Тя беше в състояние да чете за престъпленията му едва няколко месеца след залавянето му. Не можеше да преглътне факта, че е споделяла най-съкровените части от себе си с него. Към престъпленията преди ареста му се добавиха и убийствата на три съпружески двойки — влязъл през нощта в домовете, завързал ги и запушил устата им, изнасилил съпругите и после прерязал гърлата на всички.
Два месеца след присъдата съдебните заседатели препоръчаха смъртно наказание и оттогава Еди Кал чакаше изпълнението ѝ.
Той седна. Очите му бяха с цвят на тъмносини венчелистчета на рози — също като на Тара — и устните му имаха тънък червеникав блясък. Пазачът включи интеркома и ги остави сами.
Ярдли преглътна.
— Камерата е изключена, знам, че ти предстои обжалване, затова не е необходимо да се тревожиш, че разговорът се записва.
— Още по-красива си, отколкото те помня.
Гласът му бе дрезгав, защото не му се случваше да говори често.
На Ярдли ѝ се зави свят, сякаш земята под краката ѝ пропадна. Затвори очи и преброи на обратно от три, на едно ги отвори и го погледна.
— Изглеждаш в добро здраве.
— Здрав съм. И смятам да остана така. Поне за известно време. Последното ми обжалване ще се реши след четири месеца и след това ще ме екзекутират. Ще избера обесване. Не искам да ме умъртвяват като куче с инжекция. Ще умра като истински мъж.
— Истинските мъже не ги екзекутират за убийства на невинни хора.
Злъчта в гласа ѝ беше прекалено очевидна, Ярдли отчаяно се опита да я прикрие — дойде само за да получи някаква информация от него и никога повече няма да се върне — но подцени силата на реакцията си. Догади ѝ се.
— Омъжи ли се повторно?
— Не съм дошла да говорим за мен.
Кал се втренчи мълчаливо в нея.
— Знаеш ли, никога не съм преставал да те обичам. Съзнавам, че за теб всичко се е променило, когато си разбрала, но за мен не се промени нищо.
— Способен ли си изобщо да обичаш? Знаеш ли какво е това, или за теб е само някакъв вид интересна абстракция?
Той се ухили.
— Получи ли картините, които ти изпратих?
Еди Кал беше вече известен художник и скулптор, преди да се случи всичко това. След ареста му и публичния процес цената на творбите му се повиши многократно. Първата картина, която Ярдли получи, пристигна с бележка от Еди, че трябва да продаде картините, за да издържа себе си и Тара.
— Да, получих ги, благодаря.
— Но не си ги продала, нали? На боклука ли ги изхвърли?
— Не.
— Лъжеш!
— Не лъжа, изгорих ги.
Кал се усмихна.
— Колко?
— Всичките. И всичко в ателието ти.
Той се засмя.
— Много жалко. Отнеха ми боите преди пет години след… едно недоразумение тук. Картините сигурно струват едно малко състояние сега.
— Не исках парите ти.
Еди кимна и Ярдли се запита колко време ще издържи тук. Стори ѝ се, че се върти в жироскоп и ако внезапно спре, ще спре и сърцето ѝ.
— Баща ми каза, че прекарваш по две седмици в ранчото всяка година на Коледа. Радвам се, че все още поддържаш връзка с тях.
— Родителите ти са добри хора.
Последва кратко мълчание.
— Как е тя? — тихо попита Еди.
Ярдли онемя за момент. Идеята, че мисли за нейната дъщеря, я отврати.
— Добре е.
— Пита ли за мен?
— Не. Пита няколко дни, когато беше на десет, беше любопитна кой е баща ѝ. Реших, че не е честно да я лъжа, затова ѝ прочетох за теб от интернет. Тя зададе няколко въпроса и после никога повече не попита.
Еди погледна към прозорчето на стаята от страната на Ярдли.
— Ще направиш ли нещо за мен? Знам, че нямам право да го искам, но ще я доведеш ли да я видя? Само веднъж.
— Не.
Той обърна очи към нея. Очите, в които Ярдли се беше влюбила в един друг живот. Сега видя в тях само омраза.
— Каквото и друго да съм, аз все още съм нейният баща.
— Ти загуби това право в секундата, в която реши, че изнасилването и убиването са по-важни за теб. Имаш ли представа какво преживя Тара? Всички в началното училище разбраха коя е и започнаха да я наричат Кървавата Тара. Дори учителите не искаха да бъдат с нея… Наложи се да я преместя в друго училище. На два пъти! Тя е отхвърлена от обществото през целия си живот заради теб.