— Еди поиска ли да види Тара?
— Да, как се досети?
— Защото ако аз бих искал да те нараня, бих го направил по този начин. Чрез дъщеря ти. Нали не възнамеряваш…
— Никога! Той никога няма да я види. Няма дори да я заведа на погребението му, нито ще ѝ кажа, че е умрял. Тя може да го прочете в интернет или да ѝ го каже някой, но няма да го чуе от мен.
— Е, хубаво е, че си го решила. Вече няма да наблюдаваш случая с тези убийства, или да помагаш в разследването.
Ярдли не отговори.
— Джесика, не може сериозно да смяташ да…
— Какво да направя, Уесли? Убиецът трябва да бъде заловен — изрече тя по-гневно, отколкото ѝ се искаше. Алкохолът отслаби обичайното ѝ спокойствие и Ярдли си спомни защо не обича да пие.
— Разбира се, че трябва да бъде заловен и ще бъде заловен, но без твоето участие. Не си причинявай това, едва си го преживяла първия път.
Тя остави чашата и стана. Ръцете ѝ докоснаха грапавото дърво на перилата на балкона и топъл ветрец развя косата ѝ. Мрак на цели километри и после мекият блясък на „Лас Вегас Стрип“ зад планината… Пясъкът и каньоните тънеха в сянка и на фона на светлината изглеждаха още по-тъмни.
— Когато науча, че имитаторът е убил отново, това ще съсипе работата ми. Пак ще мога да бъда прокурор известно време, но ще знам, че когато наистина е трябвало, не съм направила всичко възможно. Ще осъзная, че е било само работа и накрая ще напусна. Вероятно изобщо ще се откажа от правото.
— Е, и? Това не е лошо. Има един милион други неща, с които можеш да се занимаваш. Винаги съм ти казвал, че можеш да се върнеш към фотографията.
Фотография. Как, запита се Ярдли. Как да се върне към снимането на дървета и обширни поля, когато знае, че някой избива семейства, а тя не е направила нищо, за да им помогне? Когато снимаше семеен портрет, щеше ли да си ги представя по лице в легло в стая от кошмар? Фотографията беше страстта ѝ още от тийнейджърските години, но в момента, в който разбра за престъпленията на Еди Кал, осъзна, че не може да се върне към нея.
Ярдли се втренчи в сиянието зад планината и в чудовищните сенки, които обгръщаха града и сякаш се готвеха да го погълнат.
18.
Ярдли се настани в сепаре в кафенето, трябваше да изчака Ортис и Болдуин. Близо до нея седяха мъж и жена, които се караха за семейния бюджет и кой колко харчи. Ярдли си спомни, когато с Кал бяха на техните години. Кал, художникът, едва успяваше да се изхрани, но изглеждаше щастлив, когато Ярдли го видя за пръв път в галерията.
Една от творбите му, мъж, застанал до ограда, чието лице постепенно изчезва в разстояние на шест квадратчета, докато остане само оградата и фермерската къща зад нея, разпали любопитството ѝ.
Кал се приближи зад нея, докато тя гледаше картината, и попита:
— Харесва ли ви?
— Да, в изображението има нещо обсебващо. Но художникът се нуждае от още обучение. Твърде очевиден е… Непростим грях е да бъдеш очевиден.
— Ще му кажа — усмихна се той.
Едва по-късно същата вечер приятелката ѝ я запозна с художника, чиито произведения бяха изложени в галерията, и Ярдли видя, че това е Еди Кал.
— Съжалявам — каза тя и се изчерви.
— Не, права сте — усмихна се очарователно той.
Когато Кал се усмихваше, очите му сякаш искряха.
Ярдли току-що беше завършила колеж и едва свързваше двата края като фотограф. Мечтаеше да спечели достатъчно пари, за да си купи хубава кола и голяма къща, каквато не беше имала в детството си, но Кал сякаш изобщо не се интересуваше от пари. Той ѝ каза, че понякога спи на тротоара пред апартамента си само за да си покаже, че ако загуби всичко, няма да е толкова страшно, колкото си представя.
— Нищо не е толкова хубаво или толкова лошо, както си мислиш, че ще бъде — каза ѝ Еди.
Веднъж двамата спаха в спални чували на тротоара и слушаха уличното движение на кръстовището малко по-нататък по улицата, долавяйки миризмата на изгорелите газове от камионите. И тогава Ярдли разбра, че всичко, за което ги учат, че е важно в живота, е лъжа.
След онази нощ тя никога повече не се разтревожи заради пари…
В кафенето влезе Болдуин и Ярдли се облегна назад. Ортис дойде няколко секунди по-късно и попита:
— Какво става, Джес?
— А ти как си, Ортис?
— Мотая се с този глупак, поканих го да излезем с някои момчета от полицията на Сейнт Джордж, да отидем на боулинг и да пием бира, а той казва, че ще си стои вкъщи и ще гледа документален филм за аутопсии. Извратен е.
Ярдли погледна Болдуин. Двамата се втренчиха един в друг.