— Наблюдател съм по случай с две двойни убийства. Мисля, че Еди Кал има полезна информация, която може да помогне на разследването.
Агби се замисли.
— Права си. Имам ти доверие и знам, че няма да злоупотребиш с взаимоотношенията ни, като ме накараш да подпиша нещо, с което не можеш да се справиш. Затова няма да те разпитвам надълго и нашироко. Само ще те попитам сигурна ли си?
Ярдли се поколеба.
— Да, сигурна съм — излъга тя. Никога не беше лъгала. Лъжата изгори езика ѝ като киселина. — Не, не съм сигурна… но мисля, че е необходимо.
Агби кимна. Взе писалка, подписа документа и го плъзна обратно към Ярдли.
— Бъди внимателна, Джесика.
Ярдли крачеше напред-назад пред колата на Ортис, докато чакаше. Екипите за почистване на местопрестъпления щяха да отидат в дома на семейство Олсън утре сутринта, затова посещението трябваше да стане тази вечер.
Слънцето беше залязло преди час и силните прожектори на охранителните кули на затвора озаряваха всичко наоколо с ярка флуоресцентна светлина. Ярдли си помисли, че това е светлината, която би видял някой, ако се пече в микровълнова фурна.
— Идеята е ужасна… — отсече тя.
Ортис се беше подпрял на колата и преглеждаше социалните мрежи на телефона си.
— Правили сме го и преди с други затворници. Той няма да се измъкне от оковите. И аз ще го прострелям в задника, ако се опита. Пръстът, с който натискам спусъка, ме засърбява, когато видя сериен убиец. — Той вдигна глава и погледна Ярдли. — Извинявай, не трябваше да казвам това пред прокурор.
Тя продължи да крачи, скръстила ръце на гърдите и забила поглед в земята. След няколко минути портата се отвори и Болдуин излезе. Между него и един много едър надзирател с бежова униформа вървеше Еди Кал с белия си затворнически гащеризон. Веригите на окованите му със стоманени белезници китки и глезени минаваха под слабините и през раменете и се спускаха към белезниците. Оковите му приличаха на някакво приспособление, от което само великият Худини би опитал да се освободи.
До колата на Ортис чакаше затворнически микробус.
— Аз ще пътувам с тях — каза Болдуин.
Еди се усмихна на Ярдли и ѝ намигна. Това я накара да се вцепени, сякаш е изпила твърде бързо вряло кафе в студен ден. Искаше ѝ се микробусът да потегли по-бързо.
— Признавам му едно нещо — каза Ортис, когато другите тръгнаха. — Прякорът Тъмния Казанова много му подхожда. Хубавец е. Вероятно привлича погледите на всички, когато влезе някъде, нали?
Красотата на паяжината, помисли си Ярдли и се загледа в стоповете на отдалечаващия се микробус, докато най-накрая изчезнаха в мрака.
20.
Болдуин удари с юмрук по стената на микробуса, давайки знак на надзирателя, че са готови да тръгнат. Прозорец със стоманени нишки отделяше зоната за затворници от шофьора и предните седалки, през двата отвора, големи колкото топка за голф, надзирателите можеха да впръскат лютив спрей, ако се наложи. Болдуин седеше с лице към Еди Кал.
Досега все си мислеше, че Хенри Лукадо е най-злият човек, когото е срещал, убиваше тийнейджъри, без абсолютно никакви угризения. Срещу него обаче сега седеше човек, който е убил повече хора от Лукадо и който не само че не изпитва угризения, но и изглежда, се радва, че го е направил. В мислите му пробягна образът на този боклук, който прави любов с Ярдли, и му се догади…
Болдуин извади кехлибарено шишенце от джоба си и сложи в устата си бяло хапче. Хидрокодон. Преглътна го без вода. Кал го наблюдаваше мълчаливо дълго, чак докато излязоха на магистралата.
— Сигурно е разбило сърцето ти, че трябва да се обърнеш към мен за помощ — подхвърли Кал и облегна глава на страничната стена на микробуса, сякаш пътуват за удоволствие.
— Не беше любимото ми нещо.
Кал се ухили и врътна брадичка към мускулестия надзирател.
— Веднъж той счупи гръбнака на един затворник, който го удари по главата с поднос за храна. Повдигна го като кукла и го стовари на коленете. Човекът така и не проходи.
Болдуин не каза нищо.
— О, затова си избрал него, нали? — подсмихна се Кал. — Е, не се тревожи, нямам планове за бягство. Но все още не сме постигнали сделка.
— Все още не си ми казал нищо.
Кал повдигна рамене.
— Може и да не мога, но мисля, че ще го направя.
Болдуин стисна зъби и положи усилия да се отпусне.
— Знаеш кой е убиецът, нали?
— Откъде да знам? Сигурен съм, че сте проверили пощата и посетителите ми през годините.
— Проверихме ги. Колко предложения за брак получи? Аз преброих повече от четирийсет.