По гърба на Ярдли полазиха ледени тръпки. Догади ѝ се от мисълта, че може да се наложи да гледа такива видеозаписи като част от разследването.
— Нека допуснем, в името на дискусията, че Еди наистина има информация, която може да ни помогне да заловим убиеца. Ти как би изтръгнал от него тази информация?
— Има само една възможност за избор по този въпрос. Еди Кал скоро ще бъде екзекутиран. Той предпочита да умре, отколкото да даде информацията безвъзмездно, затова можеш да го пренебрегнеш и да приемеш, че той лъже, или…
— Или какво?
— Или да му дадеш каквото иска.
— И какво иска?
— Теб, Джесика.
23.
Ярдли направи знак на надзирателя в затвора, че е готова да доведат Еди Кал, и седна с изправен гръб на металния стол. Слънчевата светлина, проникваща през единствения прозорец в стаята, открояваше отпечатъците от ръцете на посетители, оставени върху стъклената преграда. Някои бяха на деца.
Ярдли мисли цял ден върху думите на доктор Сарт. Да даде себе си на Еди Кал, за да получи онова, което искат от него! Малко вероятно е Еди да знае нещо. За да знае кой е имитаторът, двамата трябваше да са водили кореспонденция, но нищо в дневника за посетители не показа, че Еди е говорил с друг освен с учени и журналисти. И все пак този аспект трябва да бъде проучен. Ако и през следващата седмица не са постигнали напредък, ако бъде убита още една съпружеска двойка, Ярдли щеше цял живот да се пита какво би се случило, ако бе приела играта на Еди Кал.
Измъчваше я една натрапчива мисъл: какво има предвид Сарт, когато ѝ каза да предостави себе си на Еди Кал.
Доведоха Кал и той седна, ухили се на Ярдли, но нищо не каза.
— Беше приятно да съм с теб онази вечер. — Еди го каза едва когато надзирателят излезе.
— Знаеш ли кой е убиецът, Еди? — попита Ярдли, без да обръща внимание на забележката му.
— Може би.
— Не, стига игрички, писнаха ми. Ще ми кажеш какво всъщност искаш и аз ще преценя дали мога да ти го дам. Ако искаш да си играеш, ще те зарежа и ще те изолирам напълно от случая.
— Нима? И как ще се почувстваш, когато по новините покажат следващата съпружеска двойка, обляна в кръв? Мисля, че това няма да ти се отрази добре, ти винаги си имала меко сърце.
Ярдли не отговори. Няма смисъл да го лъже. От всички в живота ѝ, само двама души я познаваха отлично и можеха да вникват в мислите ѝ и да я разбират — Тара и Еди Кал.
— Ако умре още една двойка и аз не съм направила нищо, за да предотвратя убийството им, ще се чувствам зле, но не толкова много, както ако продължа да си играя игрички с теб. Ще си тръгна и никога повече няма да дойда, Еди. Кажи ми какво искаш.
Той се облегна назад и сложи ръце на бедрата си.
— Две неща. Лесни са за изпълнение! Наистина! Очевидно не искам да умра. Искам екзекуцията ми да бъде отменена и заменена с доживотна присъда.
— Знаеш, че не мога да ти го обещая, но ще се опитам да го направя. А второто?
— Второто е много по-лесно, искам да видя Тара.
— Твърдо не, Еди.
— Не подлежи на преговори, Джесика.
— Значи приключихме.
Ярдли стана, а Кал бързо изрече:
— Знам кой е.
Ярдли неволно затаи дъх и положи усилия да го изпусне, после отново седна.
— Лъжеш!
— Не лъжа.
— Прегледахме пощата и дневника с посетителите ти. Убиецът не може да е поддържал връзка с теб.
Еди повдигна рамене.
— Може би е тук с мен? Може би е надзирател?
Ярдли усети смразяващо вълнение, примесено с разочарование от себе си. Как не се сети за това?
— Или може би е някой от чистачите, или някой от служителите на договор, които идват да поправят климатика или да сменят електрическите крушки? Или събира прането ни? Проблемът е, че трябва да провериш всеки един служител в затвора, Джес, и после стотиците частни изпълнители, които отговарят за поддръжката, снабдяването, сградата и така нататък. Ще отнеме седмици, ако не и месеци. А часовникът тиктака за следващото симпатично семейство. — Еди се наведе напред. — Не искам да умра и искам да видя дъщеря си! Това не са прекомерни искания.
Ярдли преглътна със сухо гърло.
— Ще видя какво мога да направя.
Когато се прибра вкъщи, застана на балкона, под лъчите на следобедното слънце. Валя краткотраен дъжд и някъде далеч над планината от червеникави скали се появи дъга. Ярдли си бе сипала чаша червено вино, когато Тара излезе от стаята си и седна на масата.
Временно беше отстранена от училище и поне от четири дни, и доколкото Ярдли знаеше, прекарваше повечето време в четене на текстове по сложни научни теми или рисуваше, сякаш е свободна да се занимава с нещата, които наистина я интересуват.