Болдуин го погледна.
— Има ли значение какво мисли тя?
Ортис повдигна рамене.
— Не знам. Джесика, изглежда, разбира от този тип хора.
Болдуин отново наведе глава над телефона си.
— Никой не разбира този тип хора.
Жилищният блок се намираше близо до казино с влакче на ужасите отпред и рекламна табела, която го хвалеше като подходящо за семейства. Полицаите завиха зад блока, а Ортис и Болдуин спряха отпред. Командирът на ударния екип се обади на Болдуин и съобщи, че са заели позиции. Работодателят на Кетнър им беше казал, че свободният му ден е петък. Домоуправителят на блока ги уведоми, че Кетнър е вкъщи.
— Нека първо да говоря с него — предложи Болдуин.
— Мисля, че това е лоша идея, трябва да нахлуем изневиделица.
— Дай ми само пет минути…
Полицаят, който беше на пост наблизо, ги информира, че никой не е влизал, нито е излизал от апартамента.
— Ако този човек е убиецът, значи е откачен — припомни на глас Ортис, докато закопчаваше ремъците на бронежилетката си.
— Само пет минути — повтори Болдуин, докато слизаше от колата. — Може да си спестим някой пострадал.
— Или пък той ти ще простреля задника.
Болдуин беше с тениска и джинси, но нахлузи широко горнище на анцуг с качулка на „Дяволите от Джърси“, за да скрие кевларената си бронежилетка. Докато се качваше по стълбите за втория етаж, се престори, че си гледа телефона. Не се виждаха хора от блока, боклукчийският камион зави и спря до контейнерите отзад.
Болдуин почука на вратата на Кетнър.
Отвори нисък мъж с късо подстригана кестенява коса и с очила. Лицето му беше изпъстрено с акне, спуканите капиляри по носа подсказваха за сериозно пиянство. Беше някак странно, изглеждаше малко по-голям тийнейджър.
— Здравейте, надявам се, че ще ми помогнете — каза Болдуин. — Търся Рейчъл Мадрид, тя живее няколко врати по-нататък, но не мога да се свържа.
— Не я познавам, съжалявам — отвърна Кетнър.
— А тогава може ли да оставя при вас един пакет за нея? Звъних на съседите, но те не са вкъщи.
Кетнър явно взе да се дразни.
— Съжалявам — продължи Болдуин, — знам, че е досадно, но днес заминавам за Колорадо и ще ми струва трийсетина долара, ако го изпратя по пощата.
— Да, да, добре.
— Страхотно! Благодаря! Но е тежичък. Ще ми помогнете ли да го взема от багажника?
Кетнър въздъхна, вече видимо ядосан.
— Почакайте да си обуя обувките.
Той остави вратата отворена и тръгна по коридора на апартамента. Болдуин пристъпи вътре, жилището не беше мръсно или разхвърляно, но се усещаше трайната воня на марихуана и цигарен дим. На малко бюро в ъгъла имаше компютър и Болдуин хвърли бърз поглед към коридора, после отвори на екрана приложението със снимките и ги сканира.
— Хей!
Той се обърна и видя, че зад него стои Кетнър.
— Какво си мислиш, че правиш? — Кетнър се приближи, блъсна Болдуин и затвори прозорците на екрана.
— Съжалявам, проверявах електронната поща — отговори Болдуин.
— Махай се оттук, по дяволите! Няма да взема пакета!
— Легни на пода, Остин — спокойно му нареди Болдуин.
— Каквооо?
Болдуин извади значката от джоба си и я вдигна, за да му я покаже.
— Легни на пода тихо и кротко и всичко ще мине гладко. Ако не го направиш, след три минути полицаите, които са обградили блока, ще нахлуят тук и не мога да предвидя какво ще се случи, макар да съм сигурен, че ще боли повече, отколкото ако сега ме послушаш.
Кетнър ококори очи от изумление и застана неподвижно, после изведнъж замахна към Болдуин. Болдуин се наведе, мина зад гърба му и уви ръка около врата му. Срита Кетнър в краката и се стовари върху него, когато и двамата паднаха на пода. Болдуин отново го стисна за гърлото и усети, че Кетнър се задъхва.
— Спокойно, спокойно… отпусни се.
Кетнър взе да се съпротивлява, размаха ръце и се опита да издере лицето на Болдуин. Болдуин обаче го стисна още по-силно и напълно спря притока на въздух. Щом усети, че Кетнър губи сили, Болдуин отслаби хватката.
— Точно така, успокой се… спокойно.
Болдуин се отмести, извади телефона и изпрати съобщение на Ортис, че е заловил Кетнър.
27.
Вкараха Кетнър в колата и Ортис седна зад волана, а Болдуин отиде при полицаите, които претърсваха апартамента.
Те взеха компютъра и лаптопа, за да ги занесат в участъка. Болдуин предпочиташе да ги прегледа Нюхол, затова му изпрати съобщение, че може да се нуждае от него по-късно тази вечер.
Страхотно, отговори Нюхол. Нямам търпение. Ще черпиш една вечеря.