— Какво?
— Други семейства, на които си сторил същото.
— Мамка му, глух ли си? Не съм направил нищо! Никога през живота си не съм виждал колието.
През шестнайсетте си години в правоприлагането Болдуин си имаше работа предимно с хора, които лъжат толкова добре, че вероятно заблуждаваха дори себе си. Въпреки че реакцията на Кетнър изглеждаше искрена, нямаше друго правдоподобно обяснение защо колието на Обри Олсън е в дома му, освен това, че той я е убил. Истинските психопати бяха експерти в манипулирането и Болдуин знаеше, че трябва да пипа внимателно. Ако почувства, че не може да контролира ситуацията, Кетнър щеше да млъкне и да поиска адвокат.
Болдуин съблече сакото си.
— Предполагам, че ще стоим тук известно време.
28.
Ярдли чака до късно вечерта, но Болдуин не отговаряше на съобщенията ѝ.
Когато отиде на работа сутринта, няколко прокурори, включително шефът ѝ Рой Лю, се бяха събрали в общото помещение на рецепцията до детекторите за метал, пиеха кафе и разговаряха. Те я видяха и започнаха да ръкопляскат.
Лицето ѝ се зачерви от смущение.
— Случило ли се е нещо?
Лю ѝ подаде днешния брой на „Лас Вегас Сън“. Статията на първата страница беше за залавянето на Тъмния Казанова-младши.
— Страхотна работа, Джес! Главният прокурор се обади да ни поздрави. Това е национална новина.
— Как така? Случаят все още не беше оповестен на медиите.
— Шефът на агент Болдуин ми се обади и ми каза, че извършили арест и аз избързах с информацията. Щеше да има много въпроси защо сме изложили хора на риск, като не сме съобщили, че тук вилнее сериен убиец, затова снощи дадох за „Сън“ ексклузивно интервю в замяна те да го извъртят по определен начин. В основни линии да обяснят, че не сме можели да съобщим нищо на широката общественост, защото сме мислили, че Отделът по наказателно правосъдие следи пресата.
Ярдли стисна зъби.
— Признал ли е Остин Кетнър?
— Не, отрича, но няма алиби за датите на убийствата на съпрузите Дийн и Олсън, и са намерили колието на Обри Олсън в дрешника му и бельо на София Дийн, пъхнати под чорапите му.
Ярдли отбягна хората, дошли да я поздравят, отиде в кабинета си, затвори вратата и прочете статията. Там беше описана картина на пострадал от Еди Кал, който изпаднал в умопомрачение след смъртта на родителите си. Малко дете, уплашено и покрусено, превърнало се в чудовището, което му е въздействало толкова силно. Към края на статията се споменаваше, че разследващите търсят престъпления с подобни елементи, за да проверят дали Остин Кетнър е убил още хора.
Ярдли остави вестника, облегна се назад на стола и се втренчи безизразно в стените от матирано стъкло на кабинета си. Следващите убийства можеше да бъдат извършени още идната седмица, ако неизвестният извършител се придържа към цикъла.
Тя изпрати съобщение на Болдуин: Искам веднага да говоря с него.
Центърът за задържане на окръг Кларк приличаше по-скоро на футуристична сграда с офиси. Камък и много стъкло, за да пропуска колкото е възможно повече светлина — архитектът явно е имал намерение да направи сграда, където персоналът ще получава слънчева светлина през деня и ще вижда уличното осветление вечер. Знаеше се, че сред служителите в затворите има висок процент на депресия, алкохолизъм и убийства.
Белите коридори отекнаха от стъпките ѝ. Ярдли показа служебната си карта и документите за самоличност на две двойки пазачи, картата ѝ позволяваше да минава през охраната, без да я претърсват.
Пред стаята за посещения я чакаше друг пазач. Той сканира картата ѝ и лампата над вратата промени червения си цвят в зелен. Стаята бе с няколко прозореца, но без стъклени прегради, които да разделят посетителя от арестанта.
Остин Кетнър влезе, облечен с тъмносиня риза и сини джинси и с чехли на краката, и седна срещу Ярдли. Тя погледна пазача, който го доведе, и каза:
— Благодаря. Ще ви повикам, когато приключим.
— Сигурна ли сте? Мога да остана.
— Всичко е наред, благодаря.
Ярдли го изчака да излезе и погледна Кетнър.