4.
Гимназията в Уайт Сендс се помещаваше в сравнително нова сграда от стъкло и стомана. Окръгът държеше да изглежда модерен и отдели средства да построи училище с всички съвременни удобства, включително няколко компютърни лаборатории с най-новите марки „Епъл“, както и библиотека, която би засрамила дори градската. По стените на коридора, водещ към главната канцелария, бяха окачени плакати, обяви за мюзикъли и театрални пиеси, художествени творби на учениците по графичен дизайн, съобщения за предстоящи танци.
Ярдли ясно помнеше годините си в гимназията. Баща ѝ ги изостави, когато беше на тринайсет, майка ѝ се пропи, докато се мъчеше да се справи сама. От пълен работен ден премина на почасова работа и накрая остана без работа, без други доходи освен социалните помощи. Ярдли започна да работи на четиринайсет, увиваше покупки и продаваше плодове в кварталната бакалия. Гимназията беше единственият ѝ отдих от реалния живот и шансът да чете Чосър, или да изучава анатомия, я вълнуваше. Тя имаше малко приятели, и още по-малко момчета проявяваха интерес към нея, но беше доволна от живота си. Учеше нощем, след работната смяна в бакалията, и се грижеше за майка си, когато се връща вкъщи от баровете, след като бе похарчила парите от помощите за безработна.
Майка ѝ умря от пиене. Ярдли беше на осемнайсет години. Помнеше студения дъжд на погребението, което закопа всичките ѝ спестявания и на което не дойде никой освен самата нея. Някаква нейна леля изпрати съболезнователна картичка, а една съседка я попита дали се нуждае от нещо. Извън това, майка ѝ все едно никога не е съществувала.
Мисълта, че може да живееш дълго и да не те помни никой, ужаси Ярдли до мозъка на костите…
Попита в главната канцелария за заместник-директора и секретарката я поведе по коридора към мястото, където седеше Тара. Очите на момичето възприемаха спокойно всичко. Нищо не ѝ убягваше. От време на време тези дълбоки и тъмни сапфиреносини очи стъписваха Ярдли. Беше виждала толкова наситено синьо само у един друг човек — бащата на Тара.
Коди Джаксън, слаб и строен мъж, с очила с телени рамки и папийонка, стана от бюрото си, стисна ръката на Ярдли и я покани да влязат в кабинета му. Ярдли забеляза олюляването, когато дъщеря ѝ стана, лекото поклащане в кръг на тялото ѝ от нарушеното равновесие заради алкохола, което показваше, че Тара не би издържала теста на Ромберг, полицаите обикновено го използват, за да определят дали шофьорът е употребил алкохол.
— Не знам какво да кажа — рече Ярдли, щом седнаха.
Джаксън кимна, без да откъсва очи от Тара.
— Учителката по химия доловила миризмата на алкохол. Когато ѝ поискахме обяснение, Тара реагира бурно. По едно време помислихме, че ще прояви насилие, но тя повърна в коридора. Заведох я в лекарския кабинет, медицинската сестра обаче реши, че не е необходима „Бърза помощ“, въпреки че смятах да ги повикам.
Ярдли се втренчи в дъщеря си, която просто не искаше да я погледне.
— Още е ранен следобед, Тара!
Момичето повдигна рамене.
— Откъде взе алкохола?
— От един приятел.
— Кой приятел?
Тара отново повдигна рамене.
Ярдли повдигна брадичката ѝ и накара дъщеря си да я погледне.
— Кой приятел?
Тара извърна лице.
— Това няма да се повтори, уверявам те, Джаксън. Тя няма да разполага с пари, за да го направи отново, защото ще е наказана да не излиза до края на срока, а и телефонът ѝ ще бъде изключен.
— Какво? — извика Тара. — Не можеш да го направиш!
— Само стой и гледай — спокойно възрази Ярдли.
Тара скръсти ръце на гърдите си и поклати глава.
— Голяма кучка си.
Ярдли почувства, че в стомаха ѝ се надига гняв, който заля с горещина лицето ѝ, но освен стиснатите мускули на челюстта, никой не би казал, че е реагирала по особен начин.
— Какво е наказанието ѝ в училище, Коди?
— Тара за малко не удари от гняв учителката. Мисля, че временно отстраняване за три седмици съответства на провинението ѝ. Както и един ден да чисти коридора с чистачките след часовете, за да компенсира времето, което им отне да почистят след нея. Освен това ще трябва да напиша забележка в досието ѝ и Тара ще бъде редовно проверявана, когато се върне в училище. Имам правото да я изключа, но предвид отличните ѝ оценки, съм готов да бъда снизходителен.
Ярдли знаеше, че дъщеря ѝ въобще не учи, че Тара изслушваше уроците и се представяше отлично на изпитите. Интелигентността ѝ беше изумителна и в същото време плашеща. На шестгодишна възраст Тара ѝ обясни Принципа на неопределеността на Хайзенберг1, докато вечерят. Когато Тара беше на осем, Ярдли я хвана да чете Ницше на балкона у дома.
1
Немският учен Вернер Хайзенберг формулира един от основополагащите принципи в квантовата физика през 1926-1927 г. Среща се и названието Принцип на несигурността. — Б.ред.