Слънцето залязваше, когато Ярдли тръгна към къщи.
Уайт Сендс, Невада, се намираше на четирийсет минути с кола от съдебната палата в центъра и федералната сграда в Лас Вегас, където работеше. Ярдли бе избрала място достатъчно далеч, където да не се припокриват работата и домът.
Къщата им се намираше на хълм с изглед към долината, стените бяха от дебело стъкло, за да влиза възможно най-много слънчева светлина. Обграждаше я огромна безплодна пустиня, а по-нататък, в ясни нощи, се виждаха разноцветните светлини на пет и половина километровата ивица на булевард „Лас Вегас“, известна като „Стрип“, където бяха хотелите и казината.
Ярдли влезе в едноетажната къща и чу музика, която направо гърмеше откъм стаята на Тара. Натисна дръжката на вратата ѝ, но беше заключена.
Вдигна ръка да почука, но после се отказа. Има ли смисъл? Тара е по-интелигентна и по-твърдоглава от нея. Можеше да бъде злопаметна и да затаи вечна неприязън. Ярдли се запита дали и синовете се отглеждат и възпитават толкова трудно колкото дъщерите.
Уесли седеше над две чинии с раци и картофено пюре и бутилка вино в кухнята. Носеше тениска с якичка, а златният му часовник блестеше на лъчите на залязващото слънце.
— Тежък ден, а? — попита той с ненатрапчивия си акцент от Тенеси.
Ярдли остави чантата си и седна на високото столче до кухненския плот. Откакто се нанесе да живее тук преди няколко месеца, Уесли я глезеше с домашно приготвени ястия всяка вечер.
— Да, и тези дни зачестяват — въздъхна тя. — Не харесвам момчето, с което се мотае Тара, нямам му доверие.
Уесли повдигна рамене и сложи малко гарнитура в чинията си.
— Твоята майка имаше ли доверие на гаджетата ти на тази възраст?
— Майка ми не излизаше от баровете достатъчно дълго, за да забележи дали имам гадже. — Ярдли топна пръст в соса и го облиза. — Тара няма представа какви опасности я дебнат, какво виждат мъжете, когато я погледнат. Тя не разбира какви са всъщност хората.
Уесли хвана ръката ѝ и я целуна.
— Ти си страхотна майка. А тя, въпреки че има трески за дялане, е страхотно хлапе. Не се притеснявай! Пък и всеки избира сам какъв да стане, нали? Тара ще направи правилния избор. А сега, хайде да хапнем, преди раците да изстинат.
Двамата седнаха на масата на балкона с изглед към пустинята. Слънцето беше залязло и на негово място блестяха звездите, истински воал от искри в необятното черно пространство над тях.
Пиха хубаво бяло вино и ядоха раци, а Уесли ѝ разказваше как е преминал денят му. Преподаваше право в Университета на Невада, а след лекциите прекарваше два часа като доброволец и обучаваше стажанти и млади адвокати в Службата за настойници и процесуално представителство за деца, създадена, за да закриля деца в съдебната система.
Доброволците настойници се занимаваха предимно с бракоразводни дела и представляваха децата по време на грозни спорове за попечителство, но Уесли работеше само по случаи, когато нито единият, нито другият родител беше годен да се грижи за детето. В случай че и двамата родители не са годни за попечителство, той де факто ставаше настойник и помагаше на съда да реши кое е най-доброто за детето: да живее с някой роднина, или да бъде дадено на приемно семейство. Страстта му да помага на безпомощните и непривилегированите беше една от причините Ярдли да се влюби в него.
Запознаха се в юридическия факултет, когато Уесли ѝ преподаваше юридически проучвания, във втори курс. Намираше го за вълнуващ. Беше хубав — и всички момичета в групата мислеха същото — но Ярдли беше привлечена най-вече от ума му. Уесли притежаваше способност да разбива сложни проблеми на прости съставни части и да ги обяснява разбираемо за всеки. За Ярдли пък простотата беше най-висшата форма на елегантност. Оттогава се записваше във всеки курс, който водеше професор Уесли Пол, без значение дали ѝ трябва.
После дойде типичното клише — тя стана негова асистентка и лека-полека го опозна. След като Ярдли завърши, двамата станаха близки и от време на време обядваха или вечеряха заедно или изпиваха по чашка в напрегнати дни. Прекараха заедно дори един уикенд в „Йелоустоун“, когато гаджето на Ярдли — Кейсън Болдуин, по ирония на съдбата — не дойде с нея. Уесли обаче настоя да спи на дивана.
След години на приятелство Уесли най-после ѝ каза, че макар да е възвърнала бащината си фамилия, да си е подстригала косата и никога да не говори за миналото си, той знае коя е тя, знае за историята ѝ с Еди Кал и че е чакал търпеливо да стигне до етап, когато отново може да мисли за връзка. Търпението му беше достатъчно показателно.