Мат кимна, затвори зъбите и ги върна на мястото им.
— Ако е била без обувки или с дълбоко изрязани обувки, това е доста добра теория. И би обяснила защо няма други следи от ухапване. Вашият човек известен ли е с това, че хапе жертвите си?
— Не — отвърна Болдуин. — Никоя от жертвите му няма следи от ухапване.
— Тогава мисля, че обяснението на Джесика вероятно е най-доброто. Жертвата е пълзяла назад или по гръб и го е ритнала, а той я е сграбчил и е впил зъби в първата част от нея, до която е успял да стигне. Върху междинната клиновидна кост няма много плът и ако не е покрита с обувка, възможно е убиецът да я е захапал до костта. Затова има толкова ясни следи.
— Как са пропуснали това? — попита Ярдли.
Мат изду бузи и изпухтя.
— Ами, тогава тялото все още е имало плът и при промяната на цвета на кожата след смъртта и това, че е било оставено в пустинята и така нататък, лесно може да се пропусне подобно нещо. Освен това човек не измива достатъчно добре стъпалата си под душа и повече търка гърдите и стомаха, въпреки че най-много бактерии има в стъпалата. Същото е и с аутопсиите. Това е нещо характерно. Дори най-старателните от нас обикновено хвърлят бегъл поглед на стъпалата и се съсредоточават върху останалите части на трупа. Навремето първоначалната аутопсия е била извършена от някой неопитен лекар и… честно казано, мисля, че направо са го пропуснали. Вероятно е било трудно да го забележат и твърде бързо са огледали стъпалата. Извинявам се за това и ще го впиша в осъвременения доклад.
— Случва се — каза Болдуин. — Важното е, че сега го знаем.
Мат кимна, докато гледаше скелета.
— Обърнете са към вашия криминалист одонтолог да се залови за работа и да провери дали ухапването е направено от заподозрения. Ако ви трябва нещо от мен, обадете ми се. А сега трябва да тръгвам. Беше ми приятно, че се видяхме.
Мат отново покри скелета с мушамата.
— Какво мислиш? — попита Болдуин, когато с Ярдли излязоха в коридора. — Да кажем ли на нашия зъболекар да дойде тук с отливка?
Ярдли поклати глава, скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената.
— Не, Уесли ще внесе искане за отмяна на заповедта за взимане на зъбна отливка.
— Да, но със сигурност ще го загуби, нали?
— Може би да, а може би не. Не си заслужава риска… Но има начин — когато бяхме в склада, видях ортодонтския фиксатор на Уесли. Утре сутринта ще избират съдебните заседатели, затова се свържи със зъболекаря и го питай дали ще може да направи отливка от фиксатора. — Ярдли се вгледа в Болдуин. — Спиш ли достатъчно напоследък?
— Малко повече дори. Защо?
— Изглеждаш по-добре. Някак… Знам ли, не толкова меланхоличен.
— Не се тревожи за мен, добре съм. Съсредоточи се да осъдиш онзи боклук.
64.
Първият ден на съдебния процес се оказа бъркотия от емоции за повечето участници. Ярдли се сдържаше, доколкото може, и се преструваше, че е само механично устройство, което е в залата, за да изпълнява определена цел и нищо повече. Днес, в първия ден на делото срещу Уесли Пол, тя трябваше да вземе бета блокер сутринта, защото не можеше да спре да трепери.
— Имате ли да обсъдите някакви предварителни въпроси, преди да въведем съдебните заседатели? — попита съдия Агби.
— Не, съдия — отговори Тим.
— Не, нищо. Благодаря, почитаеми съдия — отвърна Уесли.
— Тогава да поканим съдебните заседатели.
Ярдли наблюдаваше мъжете и жените, които започнаха да влизат в залата. Уесли им се усмихна сърдечно. Държеше молив в ръката си, нарочно беше избрал спортно сако с кръпки на лактите и си беше сложил очила, външният му вид беше като на безобиден учител. По време на избора на съдебни заседатели той успя да ги разсмее няколко пъти и това ядоса Тим толкова, че лицето му пламна и тихо изруга под носа си.
Съдията прочете инструкциите и после каза:
— Встъпителни думи, моля. Господин Джефрис?
— Благодаря, съдия.
Тим си оправи вратовръзката, взе си записките и отиде на катедрата, която беше преместена до ложата на съдебните заседатели. Прокашля се и започна да чете фактите по делото, сякаш бяха безинтересни размишления върху кутия със зърнени закуски. Не поглеждаше съдебните заседатели, за да установи зрителен контакт.
Ярдли си помисли със съжаление, че единственото резултатно нещо, което направи Тим, беше да покаже увеличена снимка на Джордан Русо, да посочи Уесли и да каже:
— Този човек тук е отнел красотата и потенциала на тази млада жена. Госпожи и господа, Уесли Пол е имал връзка с Джордан Русо и при претърсването на личните му вещи бяха открити пръстенът на госпожица Русо и кичур от косата ѝ. Косата беше анализирана в изключително ефикасната лаборатория по трасология на ФБР и беше установено съвпадение на ДНК с косата, взета от четката на Джордан Русо, която ни даде майка ѝ. Ще изслушате и майка ѝ на този съдебен процес.