— Знам, извинявай — обърна глава към Ярдли, а после се извърна към Лю: — Виж, ядосан съм, не трябваше да я допускаме до делото и сега тя ще го провали. Искам да я отстраниш. Веднага.
— Ще стане по-лошо — каза Ярдли.
— Защо?
— Уесли щеше да обори доводите независимо дали аз участвам в делото, или не. Аз работя в прокуратурата и не можеш да промениш това. Фактът, че седя тук, показва, че нямам какво да крия. Така е по-добре, отколкото ако не бях тук. Но ако ме отстраниш сега, след като той им каза, че има заговор срещу него да го набедим, съдебните заседатели ще му повярват.
Лю кимна.
— Тя е съвсем права, Тим.
Тим поклати глава и посочи Ярдли.
— Добре, оставаш. Но си дръж устата затворена и дори не поглеждай съдебните заседатели, разбираш ли ме?
Ярдли се обърна към остъклените стени, погледна към „Лас Вегас Стрип“ и чу, че Лю барабани с молива си по бюрото.
— Вярно ли е онова, което каза Уесли? За халюцинациите?
— Не — спокойно отговори тя, — но бях емоционално съсипана след Еди. През повечето дни не можех да стана от леглото. Престана да ме е грижа за неща като ядене и хигиена. Единственото, което ме вдигна на крака, беше, че трябваше да се грижа за новородената си дъщеря. Тя спаси живота ми.
Лю замълча за момент.
— По-добре ли си сега?
— Да. Терапията и фармакологията са изкуства, не науки, изисква се изпробване на различни стратегии, за да откриеш правилната. — Ярдли се обърна към него. — Защо ми позволи да му бъда помощник? Можеше да ме изпратиш в платен отпуск до края на процеса и щях да съм далеч от делото.
Лю си пое дъх през носа и отвърна:
— Агент Болдуин каза, че ако не си включена в делото, следващия път, когато се нуждаем от услуга от ФБР, или той ни потрябва за спешно изслушване по някое дело, телефонът му случайно може да е изключен.
Ярдли се ухили.
— Кейсън ли го каза?
— Да, Джесика. — Лю се наведе напред и пусна молива в чашата с писалки. — Знам, че си права. Ще изглежда ужасно пред съдебните заседатели, ако те отстраним сега, но от друга страна, не можеш да направиш нищо. Остави Тим да се оправя. Имаме доказателства. Господин Пол има само предположения.
— Съдебните заседатели харесват Уесли. Не харесват Тим. Не подценявай въздействието на този факт. Трябва да намериш начин да представиш Уесли в неблагоприятна светлина.
— Как да го направим?
— Нека използвам Кейсън да изрови нещо от миналото му. Човек като Уесли обикновено има дълга диря от разбити тела и сърца зад себе си. Трябва да се погрижиш съдебните заседатели да видят това, иначе ще го оправдаят.
На другата сутрин Ярдли говори двайсет минути по телефона с Тара. В гласа на дъщеря ѝ звучеше вълнение и чувство на оптимизъм, каквито Ярдли не беше долавяла отдавна. Тара се учеше да язди и вече можеше да накара коня да прескочи препятствие на малкия плац в ранчото. Беше се научила да стреля с пушка и днес дядо ѝ щеше да я учи да стреля с лък.
Това беше драстично преобразяване от сприхава тийнейджърка в млада жена, която все повече звучеше като готова да е самостоятелна. И въпреки че Тара беше гениална и ученето и рисуването ѝ се отдаваха лесно, физическите умения явно бяха предизвикателство за нея и промяната ѝ доставяше удоволствие.
От момента, в който се роди Тара, Ярдли се тревожеше какво ще стане, ако се срещне с баща си, ако се поддаде на чара му или намрази майка си. Срещата им обаче, изглежда, я беше освободила от сянката, която се беше вкопчила в душата ѝ. Когато Стивън повдигна въпроса за вероятността Тара да гостува на баба си и дядо си, Ярдли веднага се съгласи.
— Забрави Уесли, забрави цялото това скапано място — каза ѝ Тара по телефона. — Ела тук и нека живеем в ранчото. Ти си много умна. Веднага можеш да станеш прокурор тук.
Ярдли се усмихна.
— Скоро ще дойда при теб, миличка. Слушай баба си и дядо си и се дръж добре.
След малко се обади Стивън.
— Ела веднага, щом можеш. Винаги има място за теб тук, Джесика. Това е и твой дом.
— Благодаря ти, и благодаря, че се грижите за Тара. Ако делото се обърка… ако Уесли бъде освободен… Тара не бива да е тук.
— Направи каквото е необходимо — каза Стивън. — Ние ще те подкрепим, когато се нуждаеш от нас.
После затвориха телефона. Ярдли се изкъпа, преоблече се и отиде в съдебната палата.
Болдуин стоеше в коридора и я чакаше. Наобиколиха я тълпа папараци, които крещяха въпроси и завираха диктофони в лицето ѝ. Един мъж я попита дали е фенка на серийни убийци и другите се изсмяха. Ярдли си проправи път между тях, без да пророни нито дума.