Ярдли не отговори.
— Ще ми направиш ли една услуга? Ще говориш ли с терапевтката си за това? Според мен тя ще ти каже същото: не го прави! Не се връщай в миналото!
Ярдли отново отпи от виното и остана с ясното убеждение, че Уесли вече знае. Че той вече знае как е решила да хвърли поне един поглед на случая.
След вечерята Ярдли се обади на личния мобилен телефон на Болдуин.
6.
Болдуин ѝ изпрати по имейла материалите от разследването и каза на детективите от полицията в Сейнт Джордж, че Ярдли ще пристигне същата вечер. Един от униформените полицаи щеше да я чака пред дома на семейство Олсън.
— Сигурна ли си, Джес? — попита загрижено Болдуин по телефона, докато Ярдли караше натам. — Не искам да правиш нещо, което дълбоко в себе си не желаеш.
— Ти ме помоли, като се надяваше да се случи точно това, Кейсън, не се крий под фалшиво съчувствие сега. Освен това само ще погледна, все още не съм решила дали ще ти помогна.
На магистралата имаше малко коли и камиони, които бързо се движеха през каньоните от Невада към Юта. Денем пътуването можеше и да е красиво за човек като Ярдли, който обича пустинята, но нощем всичко бе потънало в мрак и се виждаха само контурите на грамадните планини.
Сейнт Джордж не беше далеч и Ярдли бързо намери къщата на семейство Олсън. Градът бе запълнил равната долина, обградена от планини с червеникави скали и с пясъчни дюни. Ярдли си помисли, че мястото напомня на огромна дълбока купа.
Къщата бе построена върху скала с изглед към града. Виждаше се и бялата източна фасада на мормонския храм в центъра на града.
Ярдли спря на улицата зад патрулната кола, а докато слизаше от автомобила си, към нея се приближи пълен мъж с тясна полицейска униформа.
— Чакам от двайсет минути — каза той.
Като федерален прокурор, Ярдли имаше правомощия на цялата територия на Съединените щати — федералният съд разполага с повече правомощия от щатския съд и това създаваше неявно напрежение сред местните правоприлагащи органи, че федерален прокурор, при това жена, може да се намесва в случаите и да им ги отнеме, ако реши.
Ярдли се усмихна.
— Съжалявам, не живея в този щат. Признателна съм ви за помощта, полицай.
Той се намръщи и ѝ даде ключ.
— Оставете го в участъка, след като приключите с огледа. Мога и да почакам, ако няма да се бавите твърде много.
— Вероятно няма да се бавя.
Истината беше, че Ярдли нямаше представа колко време ще остане тук, но ѝ хареса идеята, че ченгето ще е навън, докато тя е в къщата, защото не знаеше как би реагирала при вида на местопрестъплението.
— Добре, тогава ще чакам.
Ярдли тръгна към къщата. Повечето прокурори не посещаваха местопрестъпленията на делата, по които бяха обвинители, мнозина дори не разговаряха с пострадалите и оставяха тази задача на социалните работници и адвокатите на потърпевшите. Ярдли обаче даваше номера на мобилния си телефон на всяка жертва във всяко дело, по което беше обвинител, и посещаваше всяко местопрестъпление най-малко веднъж.
Къщата беше жълто-кафява, в мексикански стил, с кактуси близо до входа. Вместо трева, дворът беше посипан с чакъл — характерна особеност в пустинята, дълга алея за коли водеше до гараж за два автомобила. Ярдли отлепи жълтата полицейска лента на външната врата и я пусна на верандата.
Въздухът вътре беше топъл, спарен. От три дни не е отварян прозорец, роднините скоро ще наемат екипи криминалисти по почистване на местопрестъпления и ще подготвят къщата за продажба. От брокерите на недвижими имоти в Юта не се изискваше да разкриват дали в къщите, които продават, е имало убийства или самоубийства, освен ако не ги попитат изрично. Ярдли внезапно усети тъга заради семейството, което ще дойде да живее тук и след това ще научи от съседите какво се е случило…
Тя запали лампите. Мебелите бяха модерни, но дневната беше оскъдно обзаведена. Върху килимите се виждаха следите от натиск, оставени от електростатичната машина за извличане на косми и влакна. Криминалистите от екипа на ФБР постилаха специално фолио и след това включваха машината, която изпращаше електростатични вълни през тъканта. После притискаха ролки с мека повърхност върху фолиото и всичко по килима — косми, влакна, пясък, дори отпечатъци от обувки с прах или пръст — залепваше за фолиото. После изпращаха всичко, което открият, за анализ в Лабораторията по трасология във Вашингтон, окръг Колумбия.