— Почитаеми съдия?
— Детектив Шели, веднъж вече ви помолих да отговорите на въпросите на адвоката. Моля ви, не ме карайте да го правя отново.
— Да, мигачът му работеше, просто не съм го видял.
— Не сте го видели? — подигравателно повтори Уесли. — Колко интересно. А сега, докато работехте в Пътна полиция, когато давахте показания в съда, са ви плащали надница и половина, нали така, детектив? Възнаграждение за извънреден труд, тъй като пак е трябвало да работите на пълен работен ден в Пътния патрул?
— Да.
— В такъв случай колкото повече хора сте арестували за шофиране в нетрезво състояние и колкото повече пъти сте се явявали в съда, толкова повече пари сте печелели, нали?
— Не е така. Вие…
— Печелехте ли повече пари, ако свидетелствате повече пъти в съда, господин Шели? Моля, отговорете на въпроса ми.
— Да, бих могъл.
— И след този случай са ви уволнили, нали? Сключили сте споразумение с шефовете си да ви позволят да напуснете и да си намерите друга работа, но са ви приканили да напуснете Пътната полиция, нали?
— Не беше така. Вие го представяте по-лошо, отколкото…
— Приканиха ли ви да напуснете Пътната полиция?
— Да.
— Бил сте уволнен.
Шели прехапа устни.
— Да.
— Отлично, благодаря ви.
Уесли се върна при папката, извади документ и сложи копие на масата на обвинението. Беше заявлението на Томас Шели за постъпване на работа в полицията на Лас Вегас.
— Знаеше ли за това? — прошепна Тим на Ярдли.
— Не. Забрави ли, че не ми е позволено да правя нищо?
Лицето на Тим поруменя и той отмести поглед встрани.
Ярдли си представи какви ругатни ѝ отправя наум.
— Господин Шели — каза Уесли, — моля, покажете къде в заявлението си за постъпване на работа в полицията на Лас Вегас споменавате за уволнението си от Пътната полиция на Невада.
Шели изкриви челюсти на една страна, обливаше се в пот.
— Мисля, че в този момент трябва да престана да говоря.
— Съдията вече ви информира…
— Позовавам се на правата си според Петата поправка.
Уесли остави заявлението.
— Излъгали сте в заявлението, нали?
— Позовавам се на правото си според Петата поправка да запазя мълчание.
Ярдли видя, че Томас Шели изпада в паника. Макар и пенсионер, той явно работеше нещо друго, което можеше да бъде изложено на риск, ако бъде обвинен в лъжесвидетелство.
Позоваването на правото срещу себеуличаване в престъпление според Петата поправка във федерален съд означаваше всичко или нищо. Томас Шели можеше да не отговаря на повече въпроси или иначе трябваше да отговори на всичките. Сега Уесли можеше да бръщолеви каквото иска и Шели не можеше да отвърне.
— Госпожа Ярдли дойде при вас, нали, господин Шели? Помощник окръжен прокурор е силна и влиятелна позиция. Тя ви е помолила за услуга, нали? „Дай ми някакво доказателство, което да използвам в това дело.“
— Отново се позовавам на правото си според Петата поправка да запазя мълчание.
— Госпожа Ярдли заплаши ли ви да ѝ дадете пръстена и кичура коса за това дело, или вие ѝ ги дадохте, за да ѝ поискате услуга по-късно?
Тим най-после стана и каза:
— Възразявам, почитаеми съдия. Господин Пол характеризира неправилно доказателствата и показанията на свидетеля и тормози свидетеля, наред с още пет други възражения.
Уесли отстъпи крачка назад.
— Свидетелят няма да отговори на въпросите ми, почитаеми съдия. Според делото „Смит срещу Гибъл“ ми е позволено да задам поотделно всеки въпрос и той да потвърди правото си според Петата поправка за всеки въпрос поотделно.
Уесли се върна до масата, извади други документи и остави копие на масата на обвинението. Препис на делото „Смит срещу Гибъл“ в апелативен съд. Съответните параграфи бяха отбелязани с маркер.
— Може ли да се приближа до свидетелската скамейка? — смирено попита той.
— Разбира се.
Уесли даде копие на съдията. Ярдли не беше чела това дело. Изглежда, беше някакво малко известно дело от 1977 година, но Уесли беше включил проучване, което разкриваше, че решението му не е било отхвърлено от никой съд и все още има законова сила.
Отбелязаните секции изясняваха, че на Уесли му е позволено да задава въпроси и че свидетел, позоваващ се на Петата поправка, трябва да я повтори и потвърди за всеки отделен въпрос. Ярдли беше сигурна, че и Тим не е чел това дело.
— Господин Джефрис, имате ли да кажете нещо? — попита съдия Агби.
— Бих искал възможност да се запозная с това.
Агби, вероятно неволно, леко се усмихна.
— Откровено казано, и аз не съм чувала за това дело, затова, моля ви, дайте ми малко време.