Ярдли отвори папката, която съдържаше разследването на миналото на Уесли Пол.
— Уесли е истинското му име, но фамилията му е Дийкинс. Променил я е на Пол, когато е бил на двайсет и няколко години. Освен това дипломата, която той твърди, че има от Юридическия факултет на Харвард, не съществува. Това е фалшификат, заедно с научните му степени и членствата в списания по право, които е използвал, за да заеме академични позиции. Никъде не можах да намеря академична справка за него. Мислиш ли, че е възможно някой, който не е учил в колеж или университет, да бъде преподавател и адвокат от неговия калибър?
Ярдли се втренчи в снимка на Уесли от досието: снимка за шофьорска книжка отпреди най-малко двайсет години.
— Той е взел с отличен изпита за адвокатска практика в щата Невада. Щом може да го направи, без да следва право, тогава не се съмнявам, че може да фалшифицира, че упражнява и всяка друга професия.
Уесли Дийкинс имаше досие в Социалната служба. Ярдли прегледа историята на един трагичен живот, който едва ли би могъл да завърши другояче освен ужасяващо. Тя не беше питала Уесли за миналото му и знаеше какво би ѝ казал той в момента: „Не ти трябваше да знаеш“.
Ярдли беше убедена, че никога няма да може да има партньор в живота след Еди Кал, но когато се появи Уесли, се почувства толкова… добре. В най-интимните си мисли, онези, които не призна пред никого, осъзнаваше, че един ден връзката ѝ с Уесли ще се разпадне, но искаше да продължи колкото е възможно по-дълго.
Уесли беше роден в Лос Анджелис, на датата, която ѝ беше казал, но вместо родителите от средната класа, които бе измислил, беше отгледан от Елейн и Феликс Дийкинс. Техните криминални истории започваха от младежките им години с кражби от магазини и се разрастваха в обири и различни престъпления, свързани с наркотици.
— Закоравели наркомани и дилъри — отбеляза Болдуин. — Метамфетамин. Навлезли в бизнеса точно по време на това модно увлечение, когато процъфтяваше тук. Евтин и лесен за производство, а не е необходимо да си химик. Изглежда, са го приготвяли в мазето си, докато малкият Уесли е спял на горния етаж.
— Къде са те сега?
— Мъртви са. Продали изключително отровна партида на някаква банда мотористи, които не останали много доволни, когато някои свършили в болница или умрели, затова наказали за назидание съпрузите Дийкинс. Можеш ли да отгатнеш как са били убити?
Ярдли се втренчи в него и прошепна:
— В леглото, с прерязани гърла.
Болдуин кимна.
— Уесли излязъл от стаята си и ги намерил, докато умирали. Копелетата го накарали да им помогне да почистят кръвта и труповете. — Той поклати глава. — Представяш ли си — да помагаш да се почистят мъртвите тела на родителите ти?
— Затова е бил заинтригуван от Еди Кал. Еди е убил жертвите си по същия начин, както са били убити родителите на Уесли.
— Да — отвърна Болдуин. — Вероятно това е начинът му да овладее травмата. Но защо е започнал чак сега? Уесли е прехвърлил четирийсетте.
— Има две вероятности. Или е убивал през това време и ние не знаем за другите съпружески двойки, както не знаехме за Джордан Русо, или… — Ярдли погледна Болдуин в очите. — Или е започнал сега по искане на Еди.
Болдуин изглеждаше стъписан.
— Защо Еди би искал такова нещо?
— Последното му обжалване е почти решено. Той няма време. Нали видя колко се забавлява, като се включи в разследването. Може би го направи, за да види мен и Тара… Или пък има по-големи амбиции. Може би се надява да внесе обжалване въз основа на ново доказателство и да твърди, че сме осъдили погрешния човек и че Тъмния Казанова винаги е бил Уесли.
— Няма как да стане.
— Вероятно не, но най-малкото ще му спечели още време.
Болдуин получи съобщение и бързо го прочете, а след това посочи досието и каза:
— Е, както и да е, след убийството на родителите му Уесли бил прехвърлян от едно приемно семейство в друго. Имало твърдения за сексуално насилие срещу единия приемен баща, някой си Роксли Хейс, който, изглежда, е изчезнал преди петнайсетина години. Не са открити следи от него. Досещам се какво му се е случило.
Ярдли чете мълчаливо известно време, а после затвори папката и я остави на масата.
— Животът му не е имал шанс.
— Говориш така, сякаш го съжаляваш.
— Жал ми е за детето, което е трябвало да гледа как умират родителите му, не за мъжа, който сега причинява страдания на други деца. — Тя се втренчи в затворената папка. — Трябваше по-рано да проуча миналото му.
— Хей, никой не се рови в миналото на гаджето си. Би изглеждало странно, ако го беше направила. — Болдуин дълго мълча и накрая каза: — Ако не искаш да бъдеш сама в момента, мога да остана.