Ярдли кръстоса крака и сложи ръце на коляното си.
— Има пет категории преследвачи. Мисля, че той попада в категорията на така наречените преследвачи, търсещи интимност. По принцип те са изключително уединени и страдат от заблуди за несъществуваща връзка с жертвите си. В най-буквалния смисъл аз не съм мишената на поведението му. Уесли мисли, че е установил тясна връзка с теб и вярва, че ти споделяш тази връзка. Затова е готов да убива за теб. Много членове на култове към смъртта, които убиват или извършват самоубийство по искане на водача си, всъщност са преследвачи, търсещи интимност.
Еди кимна.
— Не си ми дала полицейските доклади за Джордан Русо. Как е изчезнала?
— Тичала, отивайки към местна спортна зала. Предполагаме, че Уесли я е качил в колата си някъде по пътя. Улицата от дома ѝ до спортната зала е оживена, не е тясна алея или нещо подобно. Затова е малко вероятно да е била отвлечена насред улицата, без да има свидетели. Тя се е качила в колата доброволно.
— Хм. Доста безразсъдно от негова страна да рискува да го видят с нея в деня на изчезването ѝ, не мислиш ли? Бих описал Уесли с много определения, но безразсъден не е едно от тях, нали?
Сърцето на Ярдли учести ритъма си.
— Не.
Усмивката се завърна на лицето на Кал.
— Уесли ми каза, че през целия си живот е имал само един приятел, Доминик Хил. Съсед, с когото израснал в Лос Анджелис. Дошли тук заедно. Доминик му помогнал с Джордан Русо. Лично аз бих убил Доминик след това. Защо да рискувам да оставям жив някой с такава информация? Но мисля, че Уесли е бил влюбен в него. Или поне така си е мислел.
Ярдли стана, за да си тръгне, и Еди добави:
— На твое място бих побързал. Тъй като съдите Уесли за убийството на Русо, Доминик изведнъж се е превърнал в пречка, а Уесли не постъпва добре с пречките.
Когато Ярдли пристигна в дома си, всяко мускулче в тялото ѝ пламтеше от умора. Силна умора, която сякаш увисна на врата ѝ като тежка котва и я теглеше надолу. Тя си направи кафе и бързо изпи една чаша.
Седна на стол в домашния кабинет, влезе в базата данни на криминалните досиета и потърси Доминик Хил.
Намери трима с това име, които живееха в Лас Вегас най-малко от двайсет години. Единият беше осемдесетгодишен, а другият — починал. Третият беше по-млад от Уесли две години, лежал в затвора за сексуално нападение. Криминалната му история преди това се състоеше предимно от обвинения във воайорство. Хил влизал в дамски съблекални и снимал голи жени под душа или се криел в пробните на магазини за облекло и снимал с камера жени под завесата.
Еди беше прав — Уесли Пол не би качил в колата си Джордан Русо в деня на изчезването ѝ. Това би било немарливо и щеше да е необходим само един свидетел, който да го идентифицира. Уесли би накарал някой друг да я вземе, докато самият той е някъде на място с много хора, които могат да свидетелстват, че са го видели там по времето, когато е изчезнала Джордан Русо.
В базата данни се появи снимка на Хил. Дебел врат, къса коса, масивна челюст и големи очи. Ярдли погледна часовника на компютъра. Наближаваше два след полунощ. Тя реши да пие още кафе и да стои будна, вместо да се мъчи да заспи. Искаше да хване Доминик Хил рано сутринта, когато той няма да е подготвен.
68.
Съдебното дело беше възобновено в девет сутринта. Ярдли пристигна късно и зае мястото си. Тим не я погледна. Беше подпрял с палци брадичката си и се беше втренчил напред в съдията.
— Очаквах, че ще дойдеш по-рано, за да подредиш нещата — подхвърли той, без да я поглежда.
Ярдли не отговори.
Първият свидетел, когото Тим призова, беше психологът, направил оценка за психическата годност на Уесли, преди да започне процесът.
— Твърдите, че господин Пол е с разсъдъка си и отлично разбира последиците от действията си — каза Тим, след като лекарят един час описва психическата стабилност на Уесли.
— Да — отговори психологът доктор Джарвис, мъж на години, с продълговато лице и с очила. — Той е абсолютно вменяем, без забележими психически разстройства, не и личностни и интелектуални разстройства, които обсъдих преди малко. Не открих дори видима тревожност или депресивни разстройства, което е рядкост, като се има предвид колко много хора страдат от тях.
— С други думи, господин Пол е нормален.
— Няма реална дефиниция на нормален, но разбирам какво искате да кажете. Да, той няма остри психически разстройства, които да го правят неспособен да разбира действията си.
— Благодаря, доктор Джарвис.