Выбрать главу

Уесли стана и попита:

— Доктор Джарвис, плащат ви триста долара на час за показанията ви днес, нали така?

— Да.

— Вие печелите повече от двеста хиляди долара на година, като летите из страната и давате показания на съдебни процеси, които предизвикват голямо обществено внимание?

— Горе-долу, да.

— Тук сте, защото ви плащат?

— Ами, това не е единствената причина, но да, плащат ми да съм тук.

— Някога давали ли сте показания от страна на подсъдим?

— Не.

— Вие сте били ангажирани от прокуратурата на господин Джефрис и госпожа Ярдли за десетки дела, нали?

— Да.

— Всъщност мисля, че вие и господин Джефрис сте играли голф заедно.

— Да, вярно е.

— Той е ваш приятел.

— Предполагам.

— Ако започнете да губите дела, ако идвате тук и показанията ви започнат да водят до оправдателни присъди, въпреки че ви е приятел, господин Джефрис вероятно няма да ви използва толкова често, нали? Нищо повече освен здрав разум, не бихте ли казали?

— Ами, не знам.

— Ако идвате тук и започнете да прецаквате делата му, мислите ли, че той ще продължи да ви наема? Това ли казвате на съдебните заседатели?

— Не, не, предполагам не.

— Тогава вие, естествено, пак без нищо повече освен здрав разум, бихте искали прокуратурата да надделява в делата, в които давате показания?

— Така или иначе, нямам стимули.

— Доктор Джарвис — усмихна се Уесли, — бих искал да прочетете нещо от вашия уебсайт. — Той слезе от подиума, отиде до масата на защитата и взе страница с лицето на Джарвис. Вдигна листа пред психолога и каза: — Моля, прочетете отбелязания цитат.

Джарвис се прокашля.

— Тук пише: „Аз ще ти помогна да спечелиш твоето дело. Нито миг не се бави, още днес се обади“.

— „Нито миг не се бави, още днес се обади.“ — Уесли погледна съдебните заседатели и се усмихна. — Закачливо малко стихче. Откровено казано, мисля, че това е по-подходяща реклама за клиника за клизми или агенция за компаньонки, отколкото за уж уважаван член на лекарската общност, но какво ли знам аз?

Психологът сви устни, но не каза нищо.

— А сега, доктор Джарвис, знаете ли, че в доклада ви има шестнайсет грешки?

Джарвис въздъхна.

— Не, не знам. Макар да съм сигурен, че ще ми ги обясните.

69.

След съдебното заседание Болдуин, Тим, Ярдли и Рой Лю решиха да вечерят заедно. Минаваше осем и те вече бяха пропуснали вечерята със семействата си. Ярдли за пръв път щеше да вечеря с шефа си.

В италианския ресторант имаше малко посетители и те се настаниха в сепаре в ъгъла. Известно време бъбриха за незначителни неща. Ярдли мълчеше, докато мъжете обсъждаха някакъв колежански футболен мач. След гризините, но преди да им сервират основното ядене, Лю каза:

— Нещата не вървят добре.

— Вървят горе-долу както очаквахме — рече Тим.

— Не е така, Уесли прави свидетелите ти да изглеждат като идиоти — възрази Лю. — Може би беше грешка, че те определих за прокурор на това дело.

— Как може да говориш така? Аз съм постигнал повече осъдителни присъди от всеки друг в…

— Престани с глупостите, и двамата знаем, че поемаш лесни дела и отказваш или сключваш извънсъдебни споразумения по всички останали. — Лю се облегна назад. — Уесли не оспори нищо от казаното от доктор Джарвис, но го представи като алчен, предубеден лъжец, който не знае, че в докладите му има грешки. Направи го изрично така, че ти да изглеждаш лошо, не доктор Джарвис. — Лю погледна Ярдли и Болдуин. — Съгласни ли сте?

— Да — отвърна Болдуин. — Ще загубим делото.

— Хей — ядосано каза Тим, — няма да седя тук и да търпя да ме нападат за дело, което не съм искал и ми беше хвърлено на бюрото в последната минута. Джесика не го беше подготвила както трябва и не ми даде пълна информация. Трябва да се боря само с онова, което имам, а аз нямах нищо.

— Няма смисъл да се караме кой е виновен — намеси се Ярдли. — Въпросът е как да оправим нещата. — Тя погледна Болдуин. — Кога ще знаем за следите от ухапването?

— Стоматологът ще пристигне вдругиден за сравняването. Каза, че ще напише доклада за няколко часа след това.

— Ето, виждате ли — каза Тим. — Зъбите са основното доказателство. Няма значение колко некомпетентни изглеждат свидетелите. Уесли няма обяснение за това, че в костта на жертвата има следи от неговите зъби.

— Мисля… — Лю млъкна изведнъж, понеже телефонът му иззвъня. Минута по-късно иззвъня и телефонът на Тим.

Ярдли погледна номера на екрана му. Обаждаше се съдебният секретар.

* * *