Съдия Агби беше свикала спешно съвещание в съдебната палата. Повикаха федерални маршали да отключат сградата и да осигурят охрана. Ярдли, Лю, Тим и Болдуин пристигнаха и единият федерален маршал ги уведоми, че Уесли вече е там и ги чака пред съдийската стая.
— Случвало ли се е друг път такова нещо? — попита Болдуин.
— Никога — отговори Лю. — Каквото и да е, дори спешен случай, обикновено може да почака до сутринта.
Уесли седеше на дървена скамейка пред съдийската стая до дебел мъж с хубав костюм на тънки райета и с блестящи пръстени на няколко от пръстите си. Сребристата му брада беше старателно подстригана и тъмните му очи следяха с презрение четиримата. От двете страни на Уесли и на другия мъж стоеше по един федерален маршал.
Единият федерален маршал подаде глава в съдийската стая и каза:
— Всички са тук, съдия.
Те влязоха в голямата стая. Лю и Тим седнаха на двата стола срещу Агби. Уесли се настани в ъгъла. Донесоха стол за дебелия мъж и го сложиха от едната страна на бюрото на съдията. Ярдли и Болдуин застанаха прави в дъното на стаята.
Съдия Агби беше с костюм, но без тога. Тя скръсти ръце на гърдите си и Ярдли видя гнева, ясно изписан на лицето ѝ.
— Почитаеми съдия — каза Лю, — надявам се, че всичко…
— Мълчете, господин Лю! — Агби погледна Уесли и попита: — Ще ни запознаете ли с вашия сътрудник, господин Пол?
— Разбира се — отговори Уесли. Ръцете му бяха оковани с белезници и отпуснати в скута му. — Това е господин Уеър Паркър. Той е мой частен детектив от години и аз работя с него в Службата за настойници и процесуално представителство за деца. Господин Паркър, бихте ли информирали останалите защо сме тук, моля?
Дебелият мъж хвърли няколко листа на бюрото.
— Това са разпечатки от телефонните разговори на някой си господин Доминик Хил — каза той с плътен глас. — Ще забележите, че ограденото с кръгче обаждане е било по време на обедната почивка днес до господин Джефрис.
Лицето на Тим стана бяло като тебешир. Ярдли видя, че пръстите му се вкопчиха в облегалките за ръце на стола. Рой Лю не го забеляза и каза:
— И все пак не разбирам защо това не можеше да почака до утре.
— Моля, доведете го, федерален маршал — извика Агби.
Вратата зад съдията се отвори и федералният маршал доведе Доминик Хил. Той застана спокойно и огледа всички в стаята.
— Моля, кажете им защо сме тук, господин Хил — рече Агби.
Хил погледна Тим.
— Днес се обадих на господин Джефрис и му казах, че имам важна информация за Уесли Пол и този съдебен процес. Той се съгласи да се срещне с мен днес в едно кафене. Не искаше да се срещаме в кабинета му.
Съдия Агби едва се сдържаше. Погледът ѝ се стрелкаше ту към Тим, ту към Ярдли.
— И се срещнахте само двамата? — попита тя.
— Да.
— Почитаеми съдия — обади се Тим и се помъчи да се усмихне. — В момента съставям искане до съда по същия този въпрос и смятах да предам информацията на подсъдимия веднага щом…
— Господин Хил? — прекъсна го Агби.
— Казах му, че познавах Джордан и че имам информация по случая, но че съм регистриран сексуален насилник и не трябва да споменава името ми. И после му разказах онова, което знам.
— И каква беше реакцията му?
— Господин Джефрис каза, че днес е щастливият ми ден и да изчезвам и да не казвам на никого. Да си помисля дали да не напусна щата. Обадих се на един приятел, който по-рано беше полицай, и той ме посъветва да кажа на съда и на защитата. Вашият секретар ми каза, че господин Пол е вписал частен детектив за връзка, и затова му се обадих.
Съдия Агби се наведе напред и се втренчи в очите на Тим.
— Посъветвахте ли този свидетел да избяга?
— Съдия. — Лицето на Тим беше зачервено и ръцете му трепереха, сякаш беше изгълтал десетина чаши силно кафе. — Той е проклет сексуален насилник и бивш затворник, наистина ли ще му повярвате?
— Записах разговора ни — обади се Хил. — За всеки случай. Не го нося в момента, ще ви дам копие, съдия.
Агби не отместваше поглед от Тим.
— Искате ли да го чуете, господин Джефрис?
Тим дълго мълча и накрая прошепна:
— Не.
Агби въздъхна тежко.
— Госпожо Ярдли, знаехте ли за това?
— Научих за господин Хил тази сутрин, почитаеми съдия — отвърна Ярдли, подбирайки внимателно думите си, — и го посъветвах да се обади на господин Джефрис. Но нямах представа, че са се срещнали. Не бях уведомена.
— Щяхте ли да предадете информацията на защитата?
— Бях инструктирана, че не ми се разрешава никакъв контакт с доказателствата или свидетелите по това дело, освен ако изрично не ми се заповяда да го направя. Не беше обсъдено с мен дали е внесено за представяне някакво доказателство, или е дадено на защитата.