Выбрать главу

Съдията кимна.

— Господин Джефрис, отстранен сте от делото. Утре ще подам етично оплакване до Адвокатската колегия на щата Невада. Освен това прекратявам делото в интерес на справедливостта и правосъдието заради грубо нарушение от страна на обвинението.

Лю се зачерви и се втренчи в Тим, сякаш се готвеше да го удуши.

— Благодаря, съдия — каза Уесли с широка усмивка.

— Почакайте — намеси се Ярдли. — Съгласна съм господин Джефрис да бъде отстранен от делото. Няма да възразя срещу никое от доказателствата, приети от съдебните заседатели, и всъщност и самата аз ще ги приема. Но прекратяването на делото е неоправдано. Има прецедент, който изключва възможността за окончателно прекратяване при обстоятелства на етично нарушение от страна на обвинението, и това означава, че можем да пренасрочим делото за по-късна дата. Почти сме приключили с казуса на обвинението. Няма причина да захвърляме всичко. Аз мога да продължа делото.

— Почитаеми съдия, случилото се току-що е най-лошото нарушение, което съм виждал от страна на прокуратурата в моята близо двайсетгодишна практика като правист. — Гласът на Уесли звучеше авторитетно. — Защо господин Хил ще се свързва с прокурора, ако няма оневиняваща информация за престъплението, за което ме съдят? Освен това той е признал, че е познавал жертвата и може самият той да стане заподозрян. И прокурорът му е казал да напусне щата. Ако това не са основания за прекратяване на делото, тогава не знам какво друго би могло да бъде.

Съдия Агби забарабани с пръсти по бюрото.

— Госпожа Ярдли е права. Ще отстраня господин Джефрис от делото, но ще позволя съдебният процес да продължи.

— Почитаеми съдия…

— Господин Пол, разбирам гнева и отчаянието ви от решението ми, но съдебната практика е ясна по въпроса, че имам право на лична преценка дали да прекратя делото, или не. Решението е мое и аз го взех. Моля, отбележете го в протокола утре, за да имате възможност да го обжалвате, и може да го оспорите в апелативен съд.

— Непременно ще го направя — твърдо заяви Уесли.

— Вие и вашият частен детектив може да уредите възможност да разпитате господин Хил за информацията, която е споделил с обвинението. Свободни сте.

— Навън — изсъска със стиснати зъби Лю на Тим.

Ярдли тръгна последна, но Агби я спря.

— Джесика, седни. Знаеше ли какво ще направи той?

— Абсолютно не. Срещнах се с Хил, получих информацията му и му казах да се обади на водещия прокурор по делото. Не знаех какво е станало след това. Предположих, че господин Джефрис ще информира защитата за свидетеля и ще поиска отсрочване на процеса. — Ярдли се поколеба. — Вързаха ръцете ми по това дело, съдия. Бях инструктирана да не пипам доказателствата, да не събирам повече доказателства и да не контактувам със свидетелите, освен ако изрично не ми кажат да го направя, при това само с ограничени компетенции.

У съдия Агби се надигна гняв и тя трябваше да замълчи, за да го преглътне.

— Когато ми казаха, че може да бъда помощник, ме уведомиха, че работата ми ще бъде да подавам разни неща на господин Джефрис по време на процеса, и господин Джефрис ми даде ясно да разбера, че част от задълженията ми е… да разтребвам съдебната зала след заседанията.

Гневът на съдия Агби намаля и я обзеха сантименталност и тъга.

Тя се облегна назад на стола с висока облегалка и каза:

— Първия ми път в съда съдията ми се разкрещя, че съм с панталон. Каза, че на жените вече им са дадени достатъчно права, и да бъде проклет, ако те приличат на мъже и в неговата съдебна зала. — Агби въздъхна. — Е, ти искаше отговорност. Сега я имаш. Надявам се, че знаеш какво правиш.

70.

Докато излизаше от съдийската стая, Ярдли видя Уесли и двама федерални маршали, които чакаха до стаята за адвокати и клиенти.

— Може ли няколко думи? — попита Уесли.

Тя се поколеба и после влезе в стаята за адвокати и клиенти. Федералните маршали се облегнаха на стената зад Уесли.

— Федерални маршали, бих искал да говоря насаме с нея.

— Не може — отговори единият.

— Няма проблем — каза Ярдли. — Поемам пълна отговорност, моля, изчакайте пред вратата.

Те се спогледаха, но изпълниха молбата ѝ. Когато останаха сами, Уесли се ухили.

— Това беше щастлива случайност, нали? Някой, който познава Джордан Русо и е регистриран сексуален насилник, иска да говори за случая, и малкият Тими му казва да напусне щата.