Съпруга на убиец [bg]

— Моля, разкажете ни какво си спомняте за смъртта на дъщеря си, госпожо Русо.

Тя преглътна и хвърли поглед към съдебните заседатели, но не можа да се вгледа в очите им.

— Джордан беше прекрасна. Атлетична, с красиво лице и черна коса, която се спускаше до раменете ѝ. Привличаше вниманието на мъжете от тринайсетгодишна и това винаги ме плашеше. Все повтарях на баща ѝ, че трябва да бъдем изключително внимателни с нея. Знаех, че мъжете ѝ обръщат голямо внимание. Тя завърши гимназия една година по-рано и щеше да започне да учи антропология в колеж през пролетта. Не знам защо, но Джордан каза, че ѝ харесвало.

— Каква беше връзката ѝ с подсъдимия?

— Видях ги заедно два пъти. Веднъж отидох да взема Джордан от ресторанта, където работеше като сервитьорка — „Тели“, на „Блъф стрийт“. Джордан стоеше пред вратите и разговаряше с него.

— С кого?

Изабела посочи към Уесли.

— Онзи мъж там.

Ярдли долови същото леко колебание, което усети, когато Изабела разпозна Уесли толкова бързо на очната ставка, но го подмина и продължи:

— Моля в протокола да бъде отразено, че госпожа Русо идентифицира обвиняемия, Уесли Пол.

— Отразено е — потвърди съдията.

— Случи ли се нещо, докато ги наблюдавахте, госпожо Русо?

— Не, те само разговаряха и се смееха. Но когато Джордан тръгна към колата ми, видях, че Уесли Пол гледа дупето ѝ. Зяпа го почти през целия път до колата. И затова, когато Джордан се качи, ѝ казах: „Миличка, той не струва“. Тя не обърна внимание. Мислех, че никой от приятелите ѝ не е достатъчно добър за нея.

— Кога се случи това?

— През януари в онази година. Може би някъде в средата на януари.

— Кога беше следващият път, когато ги видяхте заедно, госпожо Русо?

— Една седмица, преди Джордан да бъде отвлечена. — Изабела замълча за момент и застана неподвижно. — Тя, хм, излизаше от смяна. Предупредих я, че ще я взема и Джордан отвърна, че някой ще я докара, но не каза кой. Спомена само, че бил приятел. Затова отидох там, за да съм сигурна. Знаете, майките се тревожат… Отидох и видях, че двамата потеглят от ресторанта с нейната кола. Нямаше я четири часа и след това се прибра у дома. Не искаше да говори какво са правили, не каза нищо.

Ярдли вдигна дневника на Джордан.

— Госпожо Русо, познато ли ви е това?

— Да, това е дневникът на Джордан.

— Откъде знаете?

— Леля ѝ, моята сестра, ѝ го подари за рождения ден една година.

— Познавате ли почерка на дъщеря си?

— Да, разбира се.

— С нейния почерк ли е написаното в дневника?

— Да.

— Предадохте ли дневника на полицията?

— Не, не можах да го намеря. Търсихме го навсякъде, но не беше в къщата. Предполагам, че има логика да го е взел той. Не знам защо не се сетих тогава.

Ярдли изпита съчувствие към нея, защото сега Изабела сигурно си представяше как Уесли Пол е претърсвал стаята на дъщеря ѝ.

— Моля съдът да приеме доказателство номер петдесет и четири на обвинението.

— Някакви възражения?

Уесли стана.

— Почитаеми съдия, може ли да се приближим?

Те се приближиха. Ярдли сложи ръка на бюрото на съдията и Уесли направи същото. Тя долови мириса му и ѝ се догади, затова отстъпи крачка назад.

— Почитаеми съдия, този дневник беше намерен от госпожа Ярдли наскоро, без никой друг да потвърди, че се е случило именно това. Истинността му е силно под въпрос. Ще възразя срещу включването му сред доказателствата на основание, че се базира на непотвърдена информация.

— Дневникът е изключение поради тогава съществуващото психическо и емоционално състояние, почитаеми съдия. Имате признанията на госпожица Русо за най-съкровените ѝ чувства към обвиняемия, които изразяват психическото ѝ състояние преди смъртта ѝ, и именно затова е създадено изключението. Не представям дневника като потвърждаване на вината на подсъдимия, а само за да добием представа какви чувства е имала госпожица Русо към господин Пол по време на връзката им.

— Пренебрегвайки факта, че не само че не съм имал връзка с нея, но и не знам коя я била тя?! — настоя Уесли.

— Фактът, че не ги познаваш, никога не ти е пречил да ги убиваш.

Уесли се втренчи злобно в Ярдли. Устните му се изкривиха в грозно намръщване, когато съдията каза:

— Намирам, че дневникът попада в изключението поради тогава съществуващо психическо състояние и ще го допусна за доказателство. Моля, отстъпете.

Те се върнаха на местата си. Щом съдът прие за доказателство дневника, Ярдли го даде на Изабела и попита:

— Моля, бихте ли прочели написаното на десети януари в годината, когато е била убита дъщеря ви?