Улових погледа му и си поръчах „Бъдуайзър“ в бутилка с издължено гърло. Отнесох бирата си до една маса край прозореца, за да гледам хората, които минаваха по Линкълн Авеню. През последните няколко месеца бях станал чест посетител в „При Стърч“, идвах всяка седмица по два-три пъти. Още не бях от „редовните“, от постоянното присъствие, но нещата вървяха натам. Редовните вече се бяха събрали и приказваха на висок глас. Аз се задоволих да си пия бирата и да ги слушам, загледан през прозореца.
Тя обикновено взимаше автобуса в 17:45 ч. нагоре по „Линкълн“. Преди ходеше на работа с колата си, но сега предпочиташе автобуса. А понякога той закъсняваше малко. Както тази вечер. Рейчъл Суенсън слезе предпоследна. Облечена беше с черно яке с вдигната яка; внезапно бе завалял дъжд. Пресече забързано „Линкълн“ и като стигна на отсрещния тротоар, се обърна, за да покани някого зад себе си да побърза, докато не е светнало червено. Протегна назад ръка, като се смееше. Погледът ми преся хората на пешеходната пътека, опитвайки се да открие спътника й. Две таксита навлязоха бавно в кръстовището и за миг я закриха от погледа ми. Шофьорите натиснаха клаксоните, по-скоро за развлечение, отколкото по необходимост. Когато хората и колите се разотидоха, Рейчъл я нямаше. Така и не видях с кого е.
Изпих още две бири, като се заслушвах с половин ухо в разговорите наоколо. На една маса вляво от мен мъж и жена сравняваха покойния журналист Майк Ройко със сегашните бездарни драскачи. Нямаше база за сравнение. Затова и разговорът им не вървеше. Зад мен двама мъже обсъждаха достойнствата на новия кмет. Единият предположи, че той смята един ден да се пробва за Белия дом. Другият беше на мнение, че това не би било особено умна идея. Мислите ми отново се насочиха към Рейчъл; виждах я под дъжда на Линкълн Авеню, представих си я как си живее живота, сега изпълнен с други хора. Казах си, че така е добре. Колкото и болка да ми причиняваше. Привърших третата си бира, прибрах рестото и си тръгнах.
Още щом открехнах входната врата, Маги подаде нос през пролуката. Описа тичешком няколко кръга около мен, докато не видя, че пристъпвам към шкафа с кучешката храна. Тогава стана делова — седна на пода и започна да следи всяко мое движение. Напълних й паничката с гранули, приклекнах срещу нея и я погледнах в очите. Минаха десетина секунди, преди тя да отмести погледа си към паничката.
— Маги.
Тя отново вдигна очи към мен; този път се гледахме трийсетина секунди, преди храната да надделее. От гърлото й излезе жално скимтене.
Кимнах към паничката. След миг муцуната й беше заровена до уши в гранулите. Десет секунди по-късно от храната нямаше и трошичка. Откачих каишката й от куката на стената.
— Парк?
Маги измина като метеор разстоянието до входната врата и там отново седна. Сложих й каишката и заедно извървяхме трите преки до една обичайно празна поляна зад местната прогимназия. Този път няколко деца ритаха топка. Дъждът бе престанал и теренът беше леко разкалян. Идеалното време за спрингер шпаньол. Откопчах й каишката и запратих топка за тенис в сумрака. Маги се втурна след нея и скоро я пусна в краката ми. Отново я хвърлих, докато си мислех за Рей Пери. Може би наистина се излежаваше на някой плаж. Или пък беше мъртъв. Може би някой го искаше мъртъв. Топката за тенис се търкулна и ме докосна по обувката. Вдигнах я и погледнах Маги, която чакаше с изплезен език, а опашката й тупкаше по земята. Подхвърлих топката от ръка в ръка; дрехите ми миришеха на пот и цигарен дим от „При Стърч“. Маги излая, сякаш искаше да ми каже: „Ето ме, тук съм!“. Замахнах с ръка и се престорих, че хвърлям. Навремето, в училище, бях централен аутфилдер в отбора по бейзбол. Никой не смееше да ми излезе насреща. Ако някой се престрашеше, го правеше на собствен риск. Преди две години реших да си направя експеримент. Отнесох един сак с топки на бейзболното игрище и застанах на обичайната си позиция от онова време. Оказа се, че не мога да хвърля нито една топка до хоума. Техниката ми беше добра, дори по-добра от преди. Но топките просто не стигаха до целта. Огледах се. Може би междувременно бяха променили размерите на игралното поле. Може би бях застанал твърде назад. Грабнах още една топка от сака и я запокитих с всичка сила. Ръката ми гореше от рамото до върховете на пръстите. Казах си, че трябва да тренирам. Ако идвах по веднъж седмично през цялото лято, щях да възстановя предишната си форма. Така поне си мислех. После метнах сака с топките в багажника на колата и затръшнах капака.