Върнах се вкъщи около осем вечерта. Нямах съобщения на телефонния секретар. Нямах и имейли. Залових се да си приготвя нещо за ядене. Макарони със сирене. Отворих и консерва с риба тон, заради желязото. Не знаех дали в рибата тон има желязо, но бях сигурен, че в макароните и сиренето няма, така че нещичко отгоре нямаше да ми навреди. Когато приключих с яденето, дадох чинията си на Маги да я оближе. Може би и тя се нуждаеше от желязо. Направих си кана кафе и отнесох една чаша в дневната, където седнах с лаптопа. Маги се сви на кълбо в другия край на дивана, като не ме изпускаше от поглед. Написах в Гугъл „Рей Пери“ и се зачетох в материалите, които излязоха. После написах името на жена му. Снимката й беше от някакво обществено мероприятие преди доста години. Дори в най-добрите й времена лицето на Мари изглеждаше по-свежо през обектива. Някои хора са си такива. Не че са непривлекателни в реалния живот, но на снимка изглеждат по-добре. Просто са фотогенични. Изправен пред избор — да бъде красив и чаровен в реалния живот и пълно дърво, когато защракат светкавиците, или обратното, — почти всеки би избрал втория вариант. В края на краищата една снимка се прави, за да трае вечно. Разгледах внимателно елегантната извивка на брадичката й, изчистената линия на долната челюст, но никъде не открих болката, която бях видял изписана на лицето й днес. И все пак в тънката деликатна усмивка имаше нещо трудноопределимо, някаква особена тъга, която така и не можех да преценя откъде идва.
Затворих снимката и отворих черния си бележник. На първата страница написах три имена. ЕДИ УОРД. ПОЛ ГОГИН. РЕЙ ПЕРИ. Теглих една линия между УОРД и ГОГИН и отдолу написах МАШИНА ЗА СЛАДОЛЕД. После теглих линия между УОРД и ПЕРИ и написах ПЪТУВАНЕ С АСАНСЬОР. Отстрани надрасках МАРИ ПЕРИ и теглих една последна линия между нея и съпруга й. Известно време гледах схемата, която бях начертал, после отново отворих браузъра и влязох в сайта на щатската избирателна комисия в Илинойс. След около час разполагах с работен списък на основните дарители за кампаниите на Пери от 2005 до 2010 г. Идеята беше за всеки от тях да прочета всички възможни медийни материали, които можеха да се открият в мрежата. После всички съдебни дела, граждански и наказателни, в съдилищата на окръг Кук, по които въпросното лице беше страна. Сам по себе си списъкът на дарителите беше твърде впечатляващ. Много бяха известни тузари, зад които стояха корпоративни пари. Не знаех точно какво търся, но бях сигурен, че то само ще ми се набие в очите. Като план не беше нищо особено, но за момента не разполагах с по-добър.
Отпих от кафето си и зададох в търсачката едно от имената: „Хай-Тoп Кънстръкшън“. Корпорация със седалище в Илинойс, която бе дарила на Пери близо два милиона долара за три години. От фирмения регистър на щата извадих учредителния договор. Корпорацията се представляваше от местен адвокат на име Албърт Страйкър. Въпросният Страйкър беше управител и на друг дарител на Пери — фирма на име „Игъл Симент“. И в двата случая освен Страйкър не се посочваха никакви други имена на служители и членове на управата. Което не беше чак толкова необичайно, но не беше и пренебрежимо. Зададох името на Страйкър в щатската база данни. Изскочиха още пет корпорации. Едната от тях — „Рейлуей Стийл“ — също беше в списъка на дарителите за кампаниите на Пери.
Станах и си налях още кафе. После се върнах в дневната и отворих нов документ на лаптопа. Под заглавие ГРУПАТА НА СТРАЙКЪР написах имената на трите частни корпорации. Като цяло, те бяха дарили над осем милиона долара на Рей Пери за три години. Когато разширих периода на търсене до пет години, сумата се увеличи на над петнайсет милиона. Докато Пери беше губернатор, всяка от фирмите бе печелила търгове за извършване на значителни по обем пътностроителни поръчки. Изгледах няколко видеоклипа, после свалих подробности от договорите, които се съхраняваха в онлайн архива. Принтирах някои статии и добавих имена към списъка си. Говорители, контрагенти, адвокати, половин дузина вицепрезиденти на корпорации. Към един през нощта намерих онова, което търсех: „Бийкън Лимитед“ — холдинга, който притежаваше всички останали компании. Както и очаквах, негов управител и единственото лице, посочено в учредителния договор, беше отново Албърт Страйкър. Написах името с главни букви. Към два часа бях минал вече две трети от дарителите и бях изписал двайсет страници с бележки. Открил бях още двама-трима големи спонсори на Пери и ги бях вписал отстрани до тези от групата на Страйкър. Загасих компютъра, събрах всичките изписани листове с бележки и ги заключих в едно чекмедже. За награда изпих чаша уиски и изпуших една цигара до отворения прозорец. Маги се беше свила на кълбо в спалнята и се прозя, когато ме усети да влизам. Огледа ме набързо да види дали не нося храна, после отново заспа. Известно време лежах, загледан в тавана. Какво умно куче. И какъв глупав собственик.