— Твоя ли е колата?
— Да.
Той замахна с бухалката и разби предното ми стъкло.
— Навлязъл си в забранен обект.
— За ония там ли работите? — попитах аз, като посочих с палец назад към строителния обект.
Червената брада кимна. Беше доста над метър и осемдесет. Около сто и пет кила. При това беше най-дребният от групата.
— Ето как глобяваме натрапниците — каза той и строши един от страничните прозорци. — Следващия път ще ти счупим пръстите. После коленете и лактите. Разбираш ли какво ти говоря?
Той се обърна и довърши страничните прозорци от едната страна. Изчаках го да приключи, извадих пистолета и го прострелях в бедрото. Червената брада рухна на земята със стон.
— Следващият изстрел ще е в нечия капачка на коляно — казах аз, когато останалите трима направиха опит да ме обкръжат. — Който извади късмет, ще куца до края на живота си.
Изчаках да видя дали някой няма да се прави на герой. Наемниците обикновено не проявяват героизъм; тези тук не бяха изключение. Те вдигнаха Червената брада на крака и започнаха да се изтеглят от полесражението. Той ме напсува и понечи да се нахвърли отново върху мен, но простреляният му крак поддаде. Разбрах, че е водачът им, и мислено се поздравих, че съм прострелял именно него.
— Дръпнете се от колата ми — казах им аз.
Те се изтеглиха на петнайсетина метра. Аз настоях да се отдалечат на още толкова. След това седнах зад волана и запалих двигателя. Прегазих половин дузина оранжеви конуси и излязох на магистралата „Дан Райън”. Бях се отдалечил на около три километра от мястото, когато мобилният телефон избръмча. Беше Родригес.
— Станал ли си вече?
— Станал съм и съм навън.
— Къде си?
— Излязох да потичам.
— Май шофираш.
— Какво има, Винс?
— Тази сутрин научих нещо за един от твоите приятели. Пол Гогин.
— Къде е той?
Родригес ми каза последния му известен адрес. Рано или късно всеки жител на Чикаго се озоваваше за кратко време там: на Уест Харисън Стрийт № 2121. По-известен като моргата на окръг Кук.
10
Родригес ме чакаше във фоайето, застлано с линолеум в зелено и бяло. Без да каже дума, той ми направи знак да го последвам. Секретарката, затворена в плексигласовата си гробница, ни бе натиснала копчето да влезем. Родригес ме поведе по мрачния коридор към неголям офис, също застлан с линолеум, в който имаше метална маса и два сгъваеми стола. Той издърпа с крак единия и плесна върху масата картонена папка.
— Какво е това? — попитах аз, като седнах на стола и разтворих папката.
— Документацията за Гогин.
Бутнах папката встрани.
— Имам един въпрос. „Бийкън Лимитед“.
— Притежават пътностроителни фирми.
— Голяма корпорация ли са?
— Най-голямата. Защо?
— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че техни дъщерни фирми използват нелегални имигранти за най-черната работа?
— Бих се изненадал, ако не го правеха.
— Не е нещо, заради което си струва да си скубем косите, а?
— Не е, разбира се. Но за какво всъщност става дума?
— А, нищо.
— В какво си се набъркал?
— Държиш ли да знаеш?
— Само ако е нужно.
— Умник си ми ти.
Отворих отново папката и извадих протокола от аутопсията на Гогин. Беше с дата отпреди три месеца и половина. Като непосредствена причина за смъртта бе посочена масирана травма от удар с тъп предмет. Отдолу имаше поле за начина на причиняване на смъртта. В него с печатни букви беше написано: УБИЙСТВО.
— Трупа го няма, доколкото разбирам?
Родригес намести дългото си тяло на отсрещния стол и го наклони назад.
— Отдавна го няма.
— Тогава защо сме тук?
— Няма да повярваш, ако ти кажа.
— Нищо, ти пробвай.
— Преди четири месеца Гогин пътувал с колата си по „Дан Райън”. Някакъв хлапак хвърлил камък от един от надлезите и му пробил предното стъкло.
— Камък, а?
— Гогин загинал на място. Арестувахме хлапака още на следващия ден.
— На теб ли дадоха случая?
— Ами! Но колегите, които го поеха, са добри. Събраха информация из квартала, прибраха хлапака и получиха пълни самопризнания.
— Къде е той сега?
— В следствения арест, чака да насрочат дело.
Забелязах някакъв плик, защипан с кламер за задната корица на папката. Беше издут от снимки.
— Главно материали от аутопсията — каза Родригес. — Има и няколко от местопрестъплението.
Прегледах снимките. Масирана травма беше слабо казано.