Пружините на стола ми изскърцаха, когато се надвесих напред.
— Ако това е самопризнание, ще ми трябва касетофон.
Усмивката й приличаше на мръсна вода, която кръжи около канала на мивката.
— Аз съм последният човек, който би пожелал смъртта на Рей.
— Обичахте ли го?
— И какво, ако съм го обичала?
— Това ви прави по-вероятен убиец…
— Женили ли сте се някога, господин Кели?
— Не.
— Защо?
Не знаех как да отговоря на този въпрос. Нито пък изгарях от желание да се замислям над него.
— Имал съм трайни връзки.
— Трайната връзка не е брак. Бракът има последици. Особено когато си омъжена за губернатора на Илинойс.
— В какъв смисъл?
Тя въздъхна. Може би просто беше дошла да ми досажда. Вероятно от доста време бе подготвяла тази реч и държеше някой да я чуе. Не можех да кажа със сигурност, но нямах нищо против да я изслушам.
— Ето как става на практика — каза тя. — Влюбваш се в някого, или по-скоро в представата за него. Случвало ли ви се е?
— Не съм сигурен.
— Не се учудвам. След това се жениш за въпросния човек и тогава откриваш на какво си попаднал. Никога не се оказва онова, което си се надявал да бъде, но може и да е нещо, с което можеш да живееш. Макар че обикновено не е. След което се развеждаш, ако това е в твой стил.
— Но не беше във ваш стил, така ли?
— Казах ви, пред мен такава възможност изобщо не стоеше. Пред двама ни с Рей. Затова станахме съдружници.
— Съдружници в какво?
— Във фирма „Реймънд Пери“. Благотворителни балове, набиране на средства за кампании, вечеря след вечеря с пилешки хапки. Правиш се на най-добър приятел с хора, които едва познаваш. А след като ги опознаеш, ти се иска да не си ги срещал.
— Звучи страхотно. Искате ли чаша кафе?
Мари не отказа, така че станах да приготвя нова кана. Тя продължи с лекцията си:
— Вече не сте влюбени един в друг. Ако изобщо някога сте били. Твърде сте зрели, твърде… прогледнали за подобни детинщини. Вие сте екип, съдружие, едно живо, говорещо, ходещо „висше благо“. Или поне така си внушавате. Като междувременно, разбира се, преяждате с чувството, че всичко ви е позволено, със съзнанието, че всичко, което имате, ви се полага; ще се пръснете от високомерие, от непреодолимо усещане за превъзходство. Филмите са особено подходящи.
— Филмите?
— Двама души, заедно в тъмното. Не е нужно да се докосвате. Не е нужно дори да си говорите. При това накрая не се чувствате гузни, задето не сте направили нито едното, нито другото. Може впоследствие дори да обсъдите филма, ако е бил добър. Филмите са дар от Бога. Може да си намерите и любовник, ако искате. Обикновено заради секса. Но трябва да сте дискретни. Не бива да става за сметка на съдружието, защото това не би било добре за бизнеса.
— И за вас бракът беше това?
Тя ме погледна с бледосините си очи и дори не трепна, преди да отговори:
— Бях страхливка. Като всички останали.
— Какво ще рече това?
— Харесваше ми да съм съпругата на Рей. Да съм първа дама. — Тя вдигна рамене. — Може би обичах властта, кой знае? Но се криех от всичко останало. Пръсвах малко парфюм върху разлагащия се труп и отварях прозореца. Така изглеждаше бракът ми към края си, господин Кели. И ми липсва всеки ден.
Това бяха лъжи, примесени с истина. Къде свършваше истината и къде започваха лъжите обаче, нямах представа. Не бях убеден, че и тя може да каже. Кафето беше готово и аз налях две чаши.
— Чували ли сте за фирма на име „Бийкън Лимитед“? — попитах я аз.
Страните й почервеняха, устните й се изкривиха в тънка усмивка.
— Разбира се, че съм чувала.
— Защо да се разбира?
— Те бяха сред най-големите дарители на съпруга ми.
— Това ли е всичко?
— Рей се занимаваше с тези неща, господин Кели. Знам само, че бяха щедри.
— А какво ще ми кажете за баща си?
— Не сме близки.
— А той беше ли близък със съпруга ви?
Тя се изсмя гърлено. Смехът й прозвуча някак насилено и накара космите по тила ми да настръхнат.
— Какво смешно има? — попитах аз.
— Баща ми е опортюнист и хищник. И се интересува от един-единствен човек. От себе си. Рей беше разбрал това и го държеше на разстояние. — Тя остави чашата си на бюрото и огледа офиса ми. — Трябва да ви призная, че ми харесва образът, който сте си изградили. Софокъл и Еврипид на лавицата, пистолет на кръста. Кажете ми, спите ли с клиентките си? Или само във филмите правят така?
— Това ли дойдохте да ме питате, госпожо Пери?
— Дойдох да ви кажа да не ровите в тази история. Нищо хубаво няма да излезе.