Според хронологията в „Таймс“ Пери се бе явил в залата на съдия Хоугън в 8:47 ч. Малко след девет Хоугън обявил заседанието за открито. То се проточило близо три часа. След обедната почивка съдията попитал Пери дали иска думата. Бившият губернатор отказал. Хоугън се прокашлял и пристъпил към произнасянето на присъдата.
Пери бе получил трийсет и седем години във федерален затвор, от които трябваше да излежи минимум трийсет, преди да има право на замяна. Докато съдията произнасял присъдата, Мари Пери седяла вдървена и — пребледняла на пейката зад съпруга си. Кребс подръпнал клиента си за ръкава и прошепнал нещо в ухото му. Пери го изслушал намръщено. Ако не се смята тази мимолетна гримаса, губернаторът се държал стоически. Дори кимнал на Хоугън, докато съдията слизал от подиума. След което навлякъл палтото си и излязъл от залата. Било едва два часът следобед.
По това време в коридора се мотаели около петдесетина души. На журналистите по принцип било забранено да снимат и да задават въпроси пред съдебната зала, така че повечето репортери вече или се били разотишли, за да подготвят материалите си, или били заели позиции до входа за една снимка на излизане от сградата. Пери спрял да поговори около десетина минути с адвоката си. Според „Таймс“ разговаряли доста оживено. В един момент Кребс поклатил глава и губернаторът извърнал раздразнено лице встрани. Когато приключили, Пери потупал Кребс по рамото и отново хванал жена си за ръка. Двамата тръгнали по дългия мраморен коридор към зоната, която приставите били оградили с въжета. Пери се спрял пред кадифеното въже и погледнал назад към оредялата групичка репортери. Фотографът на Асошиейтед Прес успял да направи една-единствена снимка, на която се виждало как Рей Пери гледа мрачно, преди да се наведе и да се промуши под въжето. На следващия ден тази снимка се появи на първите страници на всички световни вестници.
Рей и Мари Пери свили зад ъгъла и извървели още десетина метра до асансьорите, които щели да ги отведат до подземния гараж. Мари натиснала бутона за надолу. Стрелката светнала почти моментално. И тогава Рей казал на жена си, че трябва да отиде до тоалетната. Мари отвърнала, че ще го изчака. Той настоял, че няма нужда. Според Мари Пери съпругът й заявил, че искал да остане „насаме със себе си“. В непосредствена близост до семейство Пери нямало никого, който да може да чуе разговора им, докато чакали асансьора. На етажа обаче имало охранителни камери. И от „Таймс“ успели да се доберат до записите.
Натиснах бутона за клипа с надпис ОХРАНИТЕЛНИ КАМЕРИ — „ДЪРКСЕН“. Първият кадър, който се появи на екрана, беше на Пери и жена му, застанали един до друг в коридора. На втория се виждаше Мари Пери, докато влизаше в кабината. Последва поредица от снимки: Пери на път за тоалетната на етажа, с отбелязан час: 14:24 ч. Пери на излизане от тоалетната, с отбелязан час: 14:36 ч. Пери, застанал пред асансьорите, вдигнал поглед към камерата с многозначителна усмивка. Пери, влизащ в асансьора.
Знаех как завършва историята, но прочетох докрай статията в „Таймс“. В асансьора, който спрял на двайсет и петия етаж, за да вземе Рей Пери, имало един човек — млад електротехник на име Еди Уорд. Въпросния ден Еди бил извикан, за да свърши някаква работа на двайсет и седмия етаж, а в момента слизал на тринайсетия, за да провери между другото и някакво реле. В асансьорите нямало камери, но на записа от камера в коридора се виждаше как Уорд слиза на тринайсетия етаж, с бейзболната си шапка с логото на, Чикаго Къбс“, провесил чанта с инструменти през рамо. След което асансьорът продължил, без да спира повече до подземния паркинг. Когато вратите се отворили, съпругата на Пери го чакала. Кабината обаче била празна.